Давид Гирландайо: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 29:
От ноември 1475 г. до април 1476 г. Давид и Доменико са в [[Рим]], където двамата рисуват във [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]] фрески с портрети на пророци и философи. Съдейки по запазените документи, в течение на своя живот Давид изпълнява в в семейното ателие най-вече функциите на администратор и помощник, но въпреки това, фигурите на пророците е прието да се считат за съвместно произведение на двамата братя.
 
През 1476 г. Давид и Доменико работят в абатството [[Сан Микеле Арканджело а Пасиняно]], където рисуват „Тайната вечеря“ в манастирската трапезария. През 1482 г. Давид отново придружава Доменико в Рим, за да помага на брат си за стенепоса [[Сикстинска капела|Сикстинската капела]]. <ref>Steinmann, Ernst, ''Die Sixtinische Kapelle'', I, München 1901, v. Indice</ref> През 1489-90 г. двамата братя изпълняват мозайката „Благовещение“ в люнета на портата на „[[Санта Мария дел Фиоре]]“, за която Давид получава последното плащане през януари 1491 г. <ref>G. Poggi, „Appunti d'archivio“, в „Miscellanea d'arte“, I(1903), с.70</ref> През 1491 г. братята създават мозайки в капелата Свети Зиновий във Флорентинската катедрала.
 
През 1491-93 г. Давид работи в [[Орвието]] (съгласно платежни докумвентидокументи от 20 април 1493 г.), където изпълнява мозаечни творби на фасадата на катедралата [[Катедрала на Орвието|„Санта Мария Асунта“]], които не са съхранени. <ref> L. Fumi,''Il Duomo di Orvieto'', Roma 1891, с.109 и 146</ref>
 
В 1493 г., Давид прави мозайка на сцената „Рождество с поклонението на пастирите“ на фасадата на катедралата [[Сиенска катедрала|„Санта Мария Асунта“]] в [[Сиена]], която също не е достигнала до наши дни. <ref>Borghesi, S. и L. Bianchi, ''Nuovi documenti per la storia dell'arte senese'', Siena 1898, с.354</ref> <ref>Milanesi, G., ''Nuovi documenti per la storia dell'arte toscana'', Firenze 1901, с.156</ref> През 1493 г. Давид украсява с мозайка апсидата на катедралата в Пистоя.
 
След смъртта на Доменико, Давид остава да ръководи работилницата, и обучава своя племенник и син на Доменико - [[Ридолфо Гирландайо]], който също става известен художник.<ref>Marchini, G., ''Il tesoro del Duomo di Prato'', Milano 1963, pp. 82, 118 s. doc. 134</ref>. В този период Давид продължава да работи основно върху мозайки в различни църкви в Тоскана.