Давид Гирландайо

Давид Гирландайо (на италиански: Davide Ghirlandaio; 14 март 1452 г. – 10 април 1525 г.) е флорентински художник от епохата на зрелия Ренесанс, брат на художниците Доменико Гирландайо (1449 – 1494) и Бенедето Гирландайо (1458 – 1497). Представител на Флорентинската живописна школа.

Давид Гирландайо
Davide Ghirlandaio
италиански художник и мозаист
от ляво надясно: Давид Гирландайо (в гръб), баща му Томазо Бигорди, брат му Доменико Гирландайо и зет му Себастиано Майнарди.
от ляво надясно: Давид Гирландайо (в гръб), баща му Томазо Бигорди, брат му Доменико Гирландайо и зет му Себастиано Майнарди.
Рождено име Давид ди Томазо ди Корадо ди Дофо Бигорди
Роден
Починал
10 април 1525 г. (на 73 г.)
Флоренция, Италия
Националност италианец
Учители Доменико Гирландайо
Направление Ренесанс
Давид Гирландайо в Общомедия

БиографияРедактиране

Давид Гирландайо е роден във Флоренция на 14 март 1452 г. в семейството на Томазо и Антония Бигорди. Първоначално е помощник, а впоследствие и партньор на своя брат Доменико Гирландайо, и работи в създадената от него художествена работилница. Съдейки по запазените документи от дейността на семейната работилница, в течение на своя живот Давид изпълнява най-вече функциите на администратор и помощник, като рисува най-често с братята си и по рядко самостоятелно. Както свидетелства Вазари, Доменико Гирландайо възложил всички административни задължения в работилницата на брат си Давид, „...като му казал: „Остави рисуването на мен, а ти се занимавай с деловите неща, защото сега, когато започнах да разбирам това изкуство, единствено съжалявам, че нямам поръчка да изпиша с фрески целите градски стени на Флоренция...“

От ноември 1475 г. до април 1476 г. Давид и Доменико са в Рим, където двамата рисуват във Ватиканската библиотека фрески с портрети на пророци и философи. Съдейки по запазените документи, в течение на своя живот Давид изпълнява в семейното ателие най-вече функциите на администратор и помощник, но въпреки това, фигурите на пророците е прието да се считат за съвместно произведение на двамата братя.

През 1476 г. Давид и Доменико работят в абатството Сан Микеле Арканджело а Пасиняно, където рисуват „Тайната вечеря“ в манастирската трапезария. През 1482 г. Давид отново придружава Доменико в Рим, за да помага на брат си за стенепоса Сикстинската капела.[1] През 1489 – 90 г. двамата братя изпълняват мозайката „Благовещение“ в люнета на портата на „Санта Мария дел Фиоре“, за която Давид получава последното плащане през януари 1491 г.[2]

През 1491 – 93 г. Давид работи в Орвието (съгласно платежни документи от 20 април 1493 г.), където изпълнява мозаечни творби на фасадата на катедралата „Санта Мария Асунта“, които не са съхранени.[3]

В 1493 г., Давид прави мозайка на сцената „Рождество с поклонението на пастирите“ на фасадата на катедралата „Санта Мария Асунта“ в Сиена, която също не е достигнала до наши дни.[4][5] През 1493 г. Давид украсява с мозайка апсидата на катедралата в Пистоя.[6]

След смъртта на Доменико, Давид остава да ръководи работилницата, и обучава своя племенник и син на Доменико – Ридолфо Гирландайо, който също става известен художник.[7] В този период Давид продължава да работи основно върху мозайки в различни църкви в Тоскана.

Жени се два пъти – за Катрин Матеи Андре дел Габуро и по-късно за Томаза Луиджи де Морси, но няма сведения за техни деца. Умира във Флоренция на 10 април 1525 г.

БиблиографияРедактиране

 
„Богородица с младенеца и св. Аполония и св. Себастиян“, 1490 г.
Музей на изкуствата, Филаделфия.
  • Вазари, Джорджо, Le vite de' più eccellenti pittori, scultori, e architettori , Lorenzo Torrentino, Firenze 1550; 2-ро пр. и доп.изд.: Giunti Editore, Firenze 1568.
  • Bacci, P., Documenti toscani per la storia dell'arte, II, Firenze 1912, с.119 – 135.
  • Francovich, Géza de, „David Ghirlandaio“, в: Dedalo, г.XI (1930 – 31), с.65 – 88, 133 – 151.
  • Pudelko, G., „Davide Ghirlandajo“, в Old Master Drawings, г.XI (1936), с.25.
  • de Tolnay, Ch., „Two frescoes by Domenico and David Ghirlandaio in S. Trinita in Florence“, в: Wallraf-Richartz Jahrbuch, г. XXIII (1961), с.237 – 250
  • Quermann, Andreas, Ghirlandaio, сер. Maestri dell'arte italiana, Könemann, Köln 1998. ISBN 3-8290-4558-1
  • Micheletti, Emma, Domenico Ghirlandaio, в: Pittori del Rinascimento, Scala, Firenze 2004. ISBN 88-8117-099-X

ИзточнициРедактиране

  1. Steinmann, Ernst, Die Sixtinische Kapelle, I, München 1901, v. Indice
  2. G. Poggi, „Appunti d'archivio“, в „Miscellanea d'arte“, I(1903), с.70
  3. L. Fumi,Il Duomo di Orvieto, Roma 1891, с.109 и 146
  4. Borghesi, S. и L. Bianchi, Nuovi documenti per la storia dell'arte senese, Siena 1898, с.354
  5. Milanesi, G., Nuovi documenti per la storia dell'arte toscana, Firenze 1901, с.156
  6. Bacci, P., Documenti toscani per la storia dell'arte, II, Firenze 1912, с.119 – 135.
  7. Marchini, G., Il tesoro del Duomo di Prato, Milano 1963, pp. 82, 118 s. doc. 134

Външни препраткиРедактиране