Луи XIV: Разлика между версии

Луи XIV е роден на [[5 септември]] [[1638]] година в кралския замък в [[Сен Жермен ан Ле]] като късно появило се първо дете на [[Луи XIII]] и [[Ана Австрийска]], след 23 години бездетие на вече отчуждените един от друг кралски съпрузи. Раждането му е прието като божи дар божи и той е наречен ''Луи Дийодоне'' (''Louis-Dieudonné'', „Луи, дарен от Бога“).{{hrf|Bremond|1908|381 – 382}}, а като първороден син той получава традиционната титла ''[[дофин]]''.{{hrf|Bluche|1990|11}} През 1640 г на Луи XIII и Ана Австрийска се ражда втори син [[Филип I Орлеански]], който след смъртта на чичо си [[Гастон Орлеански]] става [[херцог на Орлеан]].

Луи XIV е потомък на няколко видни европейски династии: по бащина линия е внук на френския крал [[Анри IV]] и [[Мария Медичи]], а по майчина – на испанския крал [[Филип III Испански|Филип III]] и [[Маргарита Австрийска (1584-1611)|Маргарита Австрийска]], и двамата [[Хабсбурги]]. Така той е потомък на множество исторически фигури, сред които: императорите на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] [[Карл V]] и [[Фридрих I Барбароса]]; първите монарси на обединена [[Испания]], [[Фердинанд II Арагонски|Фердинанд]] и [[Исабела Кастилска|Исабела]]; [[Рюрик]], основателят на първата руска династия. Той е потомък и на [[Бургундия|бургундския херцог]] [[Шарл Смели]], на поета [[Шарл Орлеански]] и на последния известен кондотиер [[Джовани деле Банде Нере]]. ПоНай-важен за претенциитеправото му къмвърху трона е прекият му произход от [[Луи IX (Франция)|свети Луи]], а чрез него –и от [[Юг Капет]], първият френски крал. Десет поколения назад предците на Луи XIVму имат различенразнообразен етнически произход – 28% [[французи|френски]], 26% [[испанци|испански]], 11% [[Германия|германски]], 10% [[португалци|португалски]], както и [[италианци|италиански]], [[славянски народи|славянски]], [[англичани|английски]], [[Савоя|савойски]] и [[Горна Лотарингия|лотарингски]].{{hrf|Carretier|1980}}.

Поради късното раждане на престолонаследника кралят се разпорежда страната да бъде управлявана от регентски съвет в случай, че синът му наследи престола малолетен. След смъртта на Луи XIII четиригодишниятЧетиригодишният Луи XIV официално става крал след смъртта на баща си през 1643 г., а майка му Ана Австрийска става едноличен [[регент]]. В действителност държавното управление поема първият министър, кардинал Джулио Мазарини, когото висшата аристокрация и гражданите не харесват поради италианския му произход. {{източник|Мълвата твърди, че Мазарини е бил любовник на кралицата/регентка в продължение на много години, до смъртта си.|2017|02|03}}

След края на [[Тридесетгодишната война]] ([[1618]] – [[1648]]) във Франция избухва първото въстание срещу френското правителство, наречено [[Фронда]]. То е провокирано от политиката на кардинал Мазарини, който продължава линията на управление на предшественика си кардинал Ришельо, с която иска да увеличи властта на короната за сметка на благородниците. През [[1648]] г. той налага данък на членовете на [[Парижки парламент|Парижкия парламент]], които са почти изцяло аристократи или богати граждани. Членовете на парламента не само отказват да платят, но и отменят всички останали финансови декрети на кардинала. Мазарини отвръща, като заповядва магистратите да бъдат задържани, което види до бунт в [[Париж]] и 10-годишният тогава Луи и придворните му са принудени да бягат от града. СледДо подписването1650 набунтът [[Вестфалскисе миренръководи договор|Вестфалскияот миренпарламентите, договор]]които искат права да контролират политиката (т.е. от абсолютна към конституционна монархия). През втория етап На Фрондата въстават принцовете, вториятначело с втория братовчед на краля [[Конде|принц дьо Конде]], оглавявакоито френскатаискат армия,да заспрат процеса на централизация, да помогневъзстановят привилегиите на Луи XIVаристокрацията и неговиявъзможностите дворѝ за самостоятелна политическа роля. ПрезМладият януарикрал [[1649]]обединява гонези, които са недоволни от продължаващите безредици. КондеЛуи обсаждаXIV [[Париж]]е икоронясан последвалиятофициално мирпрез в1651 Рюлг. временнопри навършването на пълнолетие (тогава прекратява13 конфликтагодини).