Сади Карно (физик): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м малки уточнения |
||
Ред 30:
[[Картинка:lazare_carnot.jpg|мини|200п|Лазар Карно, бащата на Сади Карно]]
Сади Карно<ref group="notes">Сади е единственото лично име в гражданските регистри. То идва от името на един от любимите поети на баща му, [[Саади]]. Никола Леонар са личните имена, с които е извършено църковното му кръщение.</ref> е роден през [[1796]] в двореца Малкия
Сади Карно има и по-малък брат, [[Иполит Карно]] (1801 – 1888), който е политик по времето на крал [[Луи Филип]] и на [[Втора република (Франция)|Втората]] и [[Трета република (Франция)|Третата република]]. Синът на Иполит и племенник на Сади Карно, [[Мари Франсоа Сади Карно]] (1837 – 1894), също е политик,
Майката на Сади Карно, Софи Дюпон, е от [[Сент Омер]], където той прекарва времето от 1797 до 1800, през което баща му се намира в изгнание. През [[1807]] Лазар Карно, отново отстранен от държавните си длъжности, решава сам да се заеме с образованието на двамата си сина и започва да им преподава математика, езици, музика и различни науки. През [[1811]] Сади Карно постъпва в лицея „Карл Велики“, за да се подготви за приемния изпит за парижката [[Политехника]]. През [[1812]], на минималната възможна възраст, е приет в училището, където сред неговите преподаватели са [[Симеон Дени Поасон]], [[Луи Жак Тенар]], [[Франсоа Араго]], [[Пиер Луи Дюлон]].
Ред 45:
През септември [[1818]] Сади Карно излиза в шестмесечен отпуск, за да се подготвя за изпит, който да му даде възможност да постъпи на служба в [[генерален щаб|генералния щаб]].<ref name=CNRS/> През януари [[1819]] е прехвърлен в генералния щаб в Париж с чин [[лейтенант]]. Той се настанява в малък апартамент в Маре, където живее до 1831, и посещава курсове в [[Сорбона]]та и [[Колеж дьо Франс]]. Интересува се от въпросите на [[промишленост]]та, теорията на [[газ]]овете и най-новите публикации в областта на [[политическа икономия|политическата икономия]]. Сред неговите приятели, повечето с радикални и републикански възгледи, са химиците [[Никола Клеман]] и [[Шарл Дезорм]].
През лятото на [[1820]] Сади Карно се среща с брат си Иполит, който посещава Франция. На 23 юни [[1821]] получава неплатен отпуск, за да може да посети баща си, живеещ в изгнание в [[Магдебург]]. Там той започва да се интересува от [[парна машина|парните машини]]. Със завръщането си в Париж започва да обмисля
През следващите години животът на Карно е спокоен, като единственото по-важно събитие е публикуването на ''„Размишленията“'' през май [[1824]]. При реорганизиране на генералния щаб през [[1827]] той е изпратен в [[Тионвил]], а след това в [[Осон]]. През [[1828]] напуска армията с чин [[капитан]] и се връща в Париж.
Ред 65:
В средата на 18 век [[Джеймс Уат]], с цел да намали разпиляването на топлина при последователното нагряване и охлаждане на цилиндъра, започва да кондензира парата в отделен студен цилиндър, докато основният цилиндър остава постоянно топъл. Освен това той използва горещата пара за връщане на буталото, като по този начин още повече намалява загубата на топлина. Уат забелязва също, че може да се реализира значителна икономия, ако се прекрати притокът на пара преди пълното преместване на буталото и се използва нейното разширение.<ref name=Cardwell/> От друга страна той смята, че използването на машини с високо [[налягане]] е твърде опасно за практическа употреба.
Авторитетът на Уат в областта на парните двигатели е толкова голям, че такива машини започват да се конструират едва след смъртта му. През [[1805]] [[Артър Улф]], инженер от [[Корнуол]], прави съставен двигател с два последователни цилиндъра, който използва високо налягане. Малко по-късно американецът [[Джейкъб Пъркинс]] демонстрира, че е възможно да се конструира парна машина, работеща с налягания, близки до 9,6 [[паскал (единица)|MPa]]. Между [[1811]] и [[1840]] Томас и Джон Лийн
== „Размишления за двигателната сила на огъня“ ==
| |||