Мери Касат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 42:
Родена е в 1844 г. в заможно пенсилванско семейство и прекарва безгрижно детство. През голяма част от живота си живее със семейството си във Франция. Това е факторът, който събужда силата на характерът ѝ и разширява културния ѝ хоризонт. Въпреки това родителите ѝ са ужасени, когато научават, че дъщеря им желае да стане професионален художник. Те ѝ разрешават да посещава Пенсилванската художествена академия във Филаделфия и през 1866 година майка ѝ я придружава до Париж, където прекарва четири години, изучавайки творчеството на старите майстори. В 1868 картината ѝ „[[Свирач на мандолина]]“ е показана в Парижкия салон. Френско-пруската война през 1870 принуждава младата художничка да се завърне в Америка. След края на войната Мери Касат заминава за Италия в 1872, където учи графично изкуство и изследва стила, колорита и техниката на [[Кореджо]] и [[Пармиджанино]].
Пътува до Испания, Белгия и Холандия. Пристига в Париж през 1874, годината на Първата импресионистична изложба. Това наситено с колорит изложение на платна разтърсва града. Предвестниците на новото импресионистично движение въставали срещу консервативните академици при всевластния тогава Салон. Макар че още в 1866 Касат прилежно се учи в ателието на известния тогава художник Чарлс Чаплин, в 1874 решава да следва свой собствен път. Не се смущава от враждебната критика по адрес на импресионистите, Касат признава качествата на тяхното творчество, особено в картините на [[Едгар Дега]], с когото се сприятелява. Той от своя страна се възхищава от една нейна картина, показана в Салона през 1874 и отбелязва: ''„Има някой, който чувства като мен.“''
Дега кани Касат да изложи свои картини заедно с импресионистите през 1877 и тя с радост приема, по-късно си спомня: ''„Най-сетне можех да работя напълно независимо, без да се влияя от мнението на някакво си жури. Вече бях разпознала истинските си учители. Възхищавах се от [[Едуар Мане|Мане]], [[Гюстав Курбе|Курбе]] и Дега. Мразех Конвенциалното изкуство – започнах да живея.“''
Касат участва в четири от основните импресионистични изложби и се ползва с уважението на [[Пол Сезан|Сезан]], [[Клод Моне|Моне]], Писаро, [[Пиер-Огюст Реноар|Реноар]] и Дега.
Ред 56:
През 1911 зрението ѝ започва да отслабва и продължава да работи изключително с пастел до 1914.
Прекарва последните си години в усамотение в [[Шато дьо Бофрен]], близо до Париж в [[Менил-Терибю]] /Le Mesnil-Théribus/.
Мери Касат умира на 14 юни, 1926 година в
== Галерия ==
<center><gallery
Файл:Cassatt Mary The Bath 1891-92.jpg|„Баня“ 1891 – 1892, пастел.
Файл:Cassatt Mary Sara with her dog in an Armchair 1901.jpg|„Сара
Файл:Cassatt Mary The Young Mother (Mother Berthe holding her baby) c. 1900.jpg|
▲Файл:Mary Cassatt - L'Été.jpg| Summertime, маслени бои.
▲Файл:Cassatt Mary The Young Mother (Mother Berthe holding her baby) c. 1900.jpg|The Young Mother (Mother Berthe Holding Her Baby) пастел.
▲Файл:Cassatt Mary The Lamp 1891.jpg|„Лампа“ 1891,
</gallery></center>
| |||