Учредително събрание (Франция): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
разш |
||
Ред 1:
'''Националното учредително събрание''' ({{lang-fr|Assemblée nationale constituante}}) е [[държавна институция]] във [[Франция]], действала от [[1789]] до [[1791]] година, по време на [[Френска революция|Френската революция]].
Събранието се образува на [[9 юли]] 1789 година, след като [[Генерални щати на Франция|Генералните щати на Франция]] се преименуват на Национално събрание, което се обявява за висш държавен орган и започва да подготвя [[конституция]] на страната. След
== Състав ==
Националното учредително събрание се саморазпуска на [[30 септември]] 1791 година, като на следващия ден влиза в сила изработената от него [[Конституция на Франция (1791)]] ({{lang-fr|Constitution de 1791}}) и управлението е поето от [[Законодателно събрание (Франция)|Законодателното събрание]].▼
В събранието „левите“ партии седят от ляво, гледано от президентския стол, а „десните партии“ седят от дясно, като по този начин местата за сядане директно посочват [[Политически спектър|политическия спектър]], представен в Събранието. Постепенно се оформят няколко групи от депутати. Вдясно са консерваторите – противници на революцията. Вляво е опозицията, в която има няколко групи. Роялистите-демократи са за [[парламентарна монархия]] със силна кралска власт. Втората най-многобройна група депутати също са за парламентарна монархия, но с ограничена изпълнителна власт на краля, по примера на Великобритания. Националната партия, която подкрепя революцията и демократизацията, представлява интересите на средната класа, но симпатизира и на широк кръг обикновени хора. Една от най-силните личности в Събранието е блестящият оратор, макар и безскрупулен политик [[Мирабо|граф Мирабо]], който се опитва да помири монархистите с революционните сили.
Въпросите за бъдещата конституция вълнуват силно обществеността и особено парижани. Започват да се създават политически дискусионни клубове, които оказват силно влияние върху хода на събитията. Сред тях изпъква [[Якобинци|Якобинският клуб]], в който членуват представители на двете главни опозиционни групи, както и буржоазията извън парламента. Клубът на [[Корделиери]]те събира около себе си по-бедните и по-радикално настроени парижани и [[санкюлоти]]те. Негови водачи са [[Жорж Дантон]], [[Камий Демулен]] и [[Жан Пол Марат]], който издава популярния сред парижани вестник „Приятел на народа“.
== Законодателна дейност ==
{{раздел-мъниче}}
В периода от 4 до 11 август 1789 събранието приема 18 декрета, касаещи отмяната на феодализма, отмяната на различни привилегии на духовенството и дворянството, включително сеньориални права.
На 26 август 1789 г. Учредителното събрание приема „[[Декларация за правата на човека и гражданина]]“ – един от първите документи на демократичния конституционализъм. На [[Стар ред|Стария ред]], основан на съсловни привилегии и произвола на властите, са противопоставени всеобщо равенство пред законите, неотчуждаемост на естествените права на човека, суверенитет на народа, свобода на възгледите, принципа „позволено е всичко, което не е забранено от закон“ и други демократични уредби на революционното просветителство, превърнали се оттогава в закони и действащо законодателство. Декларацията също така утвърждава правото на частна собственост в качеството ѝ на естествено право.
Проведена е ''административна реформа'': провинциите са обединени в 83 [[Департаменти на Франция|департамента]] с единен съдебен процес.
Следвайки принципа на равенство на гражданите, Събранието ликвидира съсловните привилегии, отменя институциите на наследственото дворянство, дворянските титли и [[герб]]ове.
През септември е приета първата [[конституция на Франция (1791)|конституция на Франция]] ({{lang-fr|Constitution de 1791}}).
== Саморазпускане ==
▲Националното учредително събрание се саморазпуска на [[30 септември]] 1791 година, като на следващия ден влиза в сила изработената от него
[[Категория:Френска революция]]
| |||