Рачо Славейков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ilikeliljon (беседа | приноси) →Биография: Малки Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м форматиране: 8x кавички, 2 интервала (ползвайки Advisor) |
||
Ред 30:
На 30 август 1885 г. е произведен в чин [[поручик]], в навечерието на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] (1885), когато все още служи в 1<sup>-ви</sup> коне полк е назначен за временно командващ 4<sup>-и</sup> ескадрон от [[Трети конен полк|3<sup>-ти</sup> конен полк]]<ref>Христов, Х. и др., стр. 85</ref>, който командва и по време на войната. На 26 август 1886 е произведен в чин [[капитан]], а през 1887 година се включва в русенския бунт, част от [[Офицерски бунт (1887)|офицерските бунтове]], поради което е осъден на смърт. На 20 февруари 1887 е уволнен от служба. Избягва в Русия, където през 1890 г. завършва висша кавалерийска школа в [[Санкт Петербург]].<ref name="tanchev" />
През 1895 година с позволение на българското правителство се завръща да се прости с баща си Петко Славейков. Остава в България, но му е забранено да се занимава с военна дейност и започва да превежда и пише публицистични творби. По-късно става член на Демократическата партия и сътрудничи на печатните ѝ органи. Свързва се и с лявото крило на ВМРО.<ref>[http://www.bg-history.info/?p=calendar&statiaid=729 Биография на Рачо Славейков]</ref>. Пише за вестници и списания между които
На 28 юли 1913 е произведен в чин [[майор]], а на 20 януари 1920 в чин [[подполковник]]. По време на военната си кариера служи в [[Първи конен полк|1<sup>-ви</sup> конен полк]] и [[Втора конна дивизия|2<sup>-ра</sup> кавалерийска дивизия]]. На 5 август 1920 г. преминава към опълчението.<ref>Руменин, Р., стр. 211</ref>
Ред 37:
== Съчинения ==
* „Отбраната на Шипка на 9, 10 и 11 август
* „Спомени за Сръбско-българската
* „Тракийският кон и тракийското
* „Български народни обичаи и
* „Петко Рачов Славейков", 1827 – 1895”
Ред 56:
* {{cite book | last = Руменин | first = Румен | title = Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. | publisher = [[Военно издателство|Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“]] | location = София | year = 1996 | volume = 5 и 6}}
* Танчев, И. – „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“
* {{cite book | last = Христов
{{Портал Военна история на България}}
| |||