Божица: Разлика между версии

Село Божица се намира във високопланински район в северозападния дял на разделената от българо-сръбската граница област [[Краище (област)|Краище]]. Разположено е на изток от българо-сръбската граница от периода [[1878]]- – [[1920]] година.

Площта на землището на Божица, която обхваща 71,6 кв. км., е най-голяма сред селата в Краище<ref>Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 292- – 293.</ref>.

Значителна роля за развитието на Божица е имал добивът и обработката на желязна руда, поради което селото е било наричано „Богата“ или „Златна“ Божица. Преданията свързват началото на рударството по тези земи с „лятинци“ („латинци“). Благодарение на рудниците и инсталациите за преработката на рудата (вигни/вигнища и самокови/мадани) сравнително многобройното население на селото успява да изкара прехраната си в продължение на столетия в неполодородната местност. Рудниците са били [[вакъф]], отдаван под наем на [[турци|турски]] предпиемачи. Краят на божичкото рударство настъпва през първата половина на XIX век и се свързва с изсичането на околните [[бук]]ови гори, които служат за източник на [[дървени въглища|гориво]] за [[вигна|вигните]] и [[Мадан (металургия)|мадана]]<ref>пак там, с. 270- – 274, 280- – 281, Иречек, Константин. Пътувания по България, София 1974, с. 655- – 656.</ref>.

В [[1864]] година Божица е сравнително голямо село, което има 159 [[хане]]та (902 мъже), а в [[1874]] година – 244 ханета (1008 мъже, от тях 12 [[цигани]]-[[християни]])<ref>Драганова, Славка. Кюстендилски регион 1864- – 1919, София 1996, с. 100.</ref>.

През [[1860]] година е отворено училище в Божица, чийто пръв учител е Найден Стоянов от село [[Райчиловци]], Босилеградско<ref>Димитров, Тодор. Босилеградският край – български учреждения и личности (1878- – 1912), Кюстендил 2000, с. 85.</ref>.

От [[1878]] до [[1920]] година селото е в границите на [[България]]. То е център на община, която е част последователно от [[Извор (Община Босилеград)|Изворска]] (до [[1889]] г.), [[Босилеград]]ска (до [[1901]] г.) и [[Кюстендил]]ска околия<ref>пак там, с. 13- – 14.</ref>. През 1881 годи община Божица има 2342 жители, от които 1204 мъже и 1138 жени.<ref>[http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010000003&page=12 Предварителни резултати от преброяваньето населението на 1 януарий 1881 година. Издава Статистическото бюро, София 1881, с. 12.] </ref>

По време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] от 1885 година районът на селото е театър на военните действия. На 1 ноември 1885 г. на границата край Божица български патрул е нападнат от сръбски части. В завързалата се престрелка и двете страни дават жертви, а инцидентът се използва от сръбска страна като претекст за започване на войната.<ref>История на Сърбско-българската война, София 1925, с. 75.,</ref><ref>{{cite book | last = Христов, Хр.| иfirst др.= Христо | last2 = Дойнов | first2 = Дойно | title = Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София,| year = 1985, | publisher = [[Военно издателство,]] с.| location = София | page = 128.}}</ref> На 2 и 3 ноември българските войски водят отбранителни сражения край селото, а на 16 ноември – настъпателни.<ref>Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я), Кюстендил 1988, с. 612. На 3 ноември 1885 г. български части, обстрелват настъпващите сръбски войски от къщи в Божица, както и от околни височини. Селото е превзето от сърбите след обходна маневра – История на Сръбско-българската война 1885 г., София 1925, с. 280.</ref>

През 1895 година кмет на община Божица е Стоимен Петров.<ref>Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895- – 1903)", Македонски научен институт, София, 2008, с. 39.</ref>

През [[1908]] година е отворено училище и в Деянова махала, а в [[1912]] година - – в Златанова махала. В [[1904]] година е построена църквата "Св„Св. Петър и Павел"Павел“, а в [[1910]] година - – пътят Босилеград-Божица<ref>Младенов, Александър Й. Народни просветители от Босилеградско Краище 1833- – 2003. Малка енциклопедия, Долна Любата, 2003, с. 56.</ref>.

В състава на [[13 Рилски пехотен полк]], [[53 пехотен полк]] и други военни части на [[Българска армия|Българската армия]] божичани участват във войните за национално обединение от 1912- – 1918 г. В [[Добричка епопея|Добричката епопея]] от [[1916]] година, край село [[Ези бей]], загиват шестима от тях, сражаващи се в редовете на 53 пехотен полк. <ref>Симеонов, Радослав, Величка Михайлова и Донка Василева. Добричката епопея. Историко-библиографски справочник, Добрич 2006, с. 36, 38, 97, 116, 152, 158.</ref> 27 местни жители са наградени с военни отличия за участието им в [[България в Първата световна война|Първата световна война]].<ref>[http://archives.bg/wars/SEARCH-f-1 България в Първата световна война], archives.bg, посетен на 11 май 2016</ref>

! colspan="7" | Наградени в Първата световна война (1915- – 1918)

|| 1. || Александър Зарев Колунички || старши подофицер|| [[53-ти пехотен полк]], 2 рота || Войнишки кръст „За храброст“, IІ ст. || за отличие във войната със сърби, англичани и французи през 1915 г. || ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 95; ф. 40, оп. 1, а.е. 100, л. 158- – 159

|| 2. || Александър Момчилов || редник|| [[53-ти пехотен полк]], 9 рота || Знак на военния орден „За храброст“, IV ст.;<br> Войнишки кръст „За храброст“, IV ст. || за отличие във войната със сърби, англичани и французи през 1915 г.|| ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 80; ф. 40, оп. 1, а.е. 100, л. 155- – 156

|| 3. || Алекси Стаменов Моршев || младши подофицер|| 17-и артилерийски скорострелен полк, 6-а батарея || Военен орден „За храброст“, ІІІ ст. || || ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 100, л. 181- – 182

|| 4. || Алексо Милошов || редник || [[53-ти пехотен полк]], парков взвод || Знак на военния орден „За храброст“, IV ст.;<br> Войнишки кръст „За храброст“, IV ст. || за отличие във войната със сърби, англичани и французи през 1915 г. || ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 81; ф. 40, оп. 1, а.е. 100, л. 157- – 158

|| 5. || Алексо Стойчов Гойков [Алекси Стойчев Гойков] || старши подофицер|| [[53-ти пехотен полк]], 3-та рота || Войнишки кръст „За храброст“, I ст. || за отличие във войната със сърби, англичани и французи през 1915 г. || ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 100, л. 151- – 152; ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 95

|| 6. || Васил Станчев Атанасов || ефрейтор|| [[53-ти пехотен полк]], 3-та рота || Знак на военния орден „За храброст“, III ст.; <br> Войнишки кръст „За храброст“, IІІ ст. || за отличие във войната със сърби, англичани и французи през 1915 г. || ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 95; ф. 40, оп. 1, а.е. 100, л. 158- – 159

|| 7. || Васил Стоянов Попов || редник || [[53-ти пехотен полк]], 3-та рота || Знак на военния орден „За храброст“, III ст.;<br> Войнишки кръст „За храброст“, IІІ ст. || за отличие във войната със сърби, англичани и французи през 1915 г. || ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 95; ф. 40, оп. 1, а.е. 100, л. 158- – 159

|| 9. || Дим. Ангелов Аризанов || ефрейтор || [[13-и пехотен полк]], 10-а рота || Войнишки кръст „За храброст“, ІV ст. || || ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 100, л. 124

|| 11. || Ефтим Зарев Гъндев [Ефтин Зарев Гъндев] || младши подофицер || [[53-ти пехотен полк]], 10-а рота|| Знак на военния орден „За храброст“, IV ст. || за отличие във войната със сърби, англичани и французи през 1915 г. || ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 81; ф. 40, оп. 1, а.е. 100, л. 156- – 157

|| 12. || Игнат Николов Венкичев [Игнат Николов Велкичев] || редник || [[53-ти пехотен полк]], 3-та рота || Знак на военния орден „За храброст“, IV ст.;<br> Войнишки кръст „За храброст“, IV ст. || за отличие във войната със сърби, англичани и французи през 1915 г. || ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 80; ф. 40, оп. 1, а.е. 100, л. 153- – 154

|| 13. || Йордан Димитров Велинов|| редник (длъжност: надзорник)|| [[53-ти пехотен полк]], 3-та рота || Знак на военния орден „За храброст“, III ст. || за бойни отличия и заслуги през войната (1917 г.) || ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 104, л. 192 а-192 б

|| 14. || Йордан Станков Байнов || младши подофицер || [[53-ти пехотен полк]], 2-ра рота || Знак на военния орден „За храброст“, III ст.;<br> Войнишки кръст „За храброст“, IІІ ст. || за отличие във войната със сърби, англичани и французи през 1915 г. || ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 95; ф. 40, оп. 1, а.е. 100, л. 158- – 159

|| 15. || Михал Костадинов || редник || [[53-ти пехотен полк]], 9-а рота, 10-а рота|| Знак на военния орден „За храброст“, IV ст.;<br> Войнишки кръст „За храброст“, IV ст. || за отличие във войната със сърби, англичани и французи през 1915 г. || ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 80; ф. 40, оп. 1, а.е. 100, л. 155- – 156

|| 16. || Найден Георгиев Куртов || редник || [[53-ти пехотен полк]], 9-а рота || Знак на военния орден „За храброст“, III ст. || за бойни отличия в боевете 1917 г. || ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 104, л. 175- – 175 а

|| 17. || Симион Хр. Миладинов || фелдфебел || [[53-ти пехотен полк]], 2-ра рота|| Войнишки кръст „За храброст“, IІ ст. || || ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 100, л. 158- – 159

|| 18. || Симо Цветков Дживин|| редник || [[53-ти пехотен полк]], 9-а рота || Знак на военния орден „За храброст“, ІІ ст.;<br> Войнишки кръст „За храброст“, IІ ст. || за отличие във войната със сърби, англичани и французи през 1915 г. || ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 96; ф. 40, оп. 1, а.е. 100, л. 159- – 160

|| 19. || Стамен Стоименов Макин || редник || [[53-ти пехотен полк]], 4-та рота || Знак на военния орден „За храброст“, IV ст. || за отличие във войната със сърби, англичани и французи през 1915 г. || ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 80; ф. 40, оп. 1, а.е. 100, л. 154- – 155

|| 20. || Стефан Николов Куртин || редник || [[53-ти пехотен полк]], 3-та рота|| Знак на военния орден „За храброст“, IV ст. || || ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 104, л. 187- – 187 а

|| 22. || Стоян Милойков Елинкичов|| редник || [[53-ти пехотен полк]], 2-ра рота || Знак на военния орден „За храброст“, IV ст. || за бойни отличия в боевете 1917 г. || ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 104, л. 175- – 175 а

|| 23. || Таско Симеонов || младши подофицер || [[53-ти пехотен полк]], 9-а рота || Знак на военния орден „За храброст“, IV ст.;<br> Войнишки кръст „За храброст“, IV ст. || за отличие във войната със сърби, англичани и французи през 1915 г. || ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 80; ф. 40, оп. 1, а.е. 100, л. 155- – 156

|| 24. || Тома Петков Златанов [Тома Петков Златков] || ефрейтор || [[53-ти пехотен полк]], 2-ра рота || Знак на военния орден „За храброст“, IV ст.;<br> Войнишки кръст „За храброст“, IV ст. || за отличие във войната със сърби, англичани и французи през 1915 г. || ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 80; ф. 40, оп. 1, а.е. 100, л. 153- – 154

|| 25. || Христо Игнатов Терзийски || редник || [[53-ти пехотен полк]], 4-та рота || Знак на военния орден „За храброст“, III ст.;<br> Войнишки кръст „За храброст“, IІІ ст. || за отличие във войната със сърби, англичани и французи през 1915 г. || ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 95; ф. 40, оп. 1, а.е. 100, л. 151- – 152

|| 26. || Христо Янакиев Байнов || старши подофицер || [[53-ти пехотен полк]], 2-ра рота || Знак на военния орден „За храброст“, ІІ ст.;<br> Войнишки кръст „За храброст“, IІ ст. || за отличие във войната със сърби, англичани и французи през 1915 г. || ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 95; ф. 40, оп. 1, а.е. 100, л. 158- – 159

|| 27. || Яни Петров || || 9-и опълченски полк || Войнишки кръст „За храброст“, IV ст. || за проявена храброст в боевете през 1916–19171916 – 1917 г. || ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 104, л. 143 а 1

През [[1941]]- – [[1944]] година Божица, както и останалите села в Западните покрайнини, отново е под българско управление. След [[1944]] година е в границите на [[Югославия]] и наследилата я след разпада и&#768; Сърбия.

До [[1965]] година Божица е в Босилеградска община, след това е присъединена към община [[Власина Округлица]], а от [[1975]] г. - – към Сурдулишка община<ref>Младенов, Александър, пос. съч., с. 56</ref>.

През [[1968]] година поради липса на ученици е закрито училището в Златанова махала, а през [[1981]] година - – това в Деянова махала. През 80-те години на [[20 век|ХХ век]] изучаването на [[български език]] в местното училище е сведено до минимум. В последните десетилетия са засилени процесите на изселване на божичани - – предимно във вътрешността на Сърбия ([[Ниш]], [[Белград]] и др.).

*1880 - – 1857 жители

*1900 - – 2485 жители

*1910 - – 2810 жители

*1948 - – 2487 жители

*1953 - – 2664 жители

*1961 - – 2316 жители

*1971 - – 1750 жители

*1981 - – 946 жители

*1991 - – 511 жители

*2002 - – 333 жители

На Божица е посветено част от творчеството на писателя Костадин Златков, роден в Дедичина махала, но живеещ в България. Една от главите на книгата му "Черква„Черква за безбожници"безбожници“ (София 2001) е озаглавена "Тъга„Тъга за Божица"Божица“. Описвайки посещението си в родното си село половин век след напускането му, той пише:

* [[Евстати Захариев]] - – деец на българите от Западните покрайнини преди 1944 г.