Национален конвент: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 27:
В областта на външната политика лидерите на Жирондата подхващат революционна пропаганда, обявявайки „мир на колибите, война на дворците“ ({{Lang-fr|paix aux chaumières, guerre aux châteaux}}). В същото време се появява концепцията за „естествени граници“ на Франция с граници по река Рейн, Алпите и Пиренеите. Обстановката се изостря след екзекуцията на краля през януари 1793 г. На 7 март Франция обявява война на Англия, а след това и на Испания{{sfn|Doyle|2002|p=199 – 202}}. Френската офанзива в Белгия застрашава британските интереси в Холандия, което води до създаването на [[Война на Първата коалиция|първата коалиция]] от европейски държави срещу Франция.
[[Файл:RiotsMay31-June2_1793.jpg|дясно|мини|220x220пкс|Въстание от 31 май – 2 юни 1793 г.]]
На 29 май делегати, представляващи тридесет и три парижки секции, формират въстанически комитет и на 31 май 1793 г. в Париж избухва въстание, което повтаря събитията от 10 август 1792 г. Хиляди въоръжени граждани настояват за арест на жирондистките водачи, за спешни мерки по отбраната и за гарантиране на цените на хранителните продукти. На 2 юни Конвентът е обграден от
== Якобински Конвент ==
{{основна|Якобинска диктатура}}
Безредиците в провинцията започват още преди това. В Лион водачът на местните якобинци Шалие е арестуван още на 29 май, а на 16 юли е екзекутиран. Много жирондисти в Париж избягали от домашен арест, а новината за насилственото изгонване на депутатите-жирондисти от Конвента предизвиква в провинцията протестно движение, обхванало по-големите градове на юг – [[Бордо]], [[Марсилия]], [[Ним]]{{sfn|Чудинов|2006|с=300}}. На 13 юли [[Шарлот Корде]] извършва убийството на идола на санкюлотите [[Жан-Пол Марат]]. Тя е в контакт с жирондистите от [[Нормандия]] и се предполага, че те са я използвали като свой агент{{sfn|Hampson|1988|p=189}}. Освен всичко това, пристига новина за безпрецедентна държавна измяна: [[Тулон]] и намиращата се там ескадра са предадени в ръцете на англичаните{{sfn|Lefebvre|1963|p=68}}.▼
▲Безредиците в провинцията започват още преди това. В Лион водачът на местните якобинци Шалие е арестуван още на 29 май, а на 16 юли екзекутиран. Много жирондисти в Париж избягали от домашен арест, а новината за насилственото изгонване на депутатите-жирондисти от Конвента предизвиква в провинцията протестно движение, обхванало по-големите градове на юг – [[Бордо]], [[Марсилия]], [[Ним]]{{sfn|Чудинов|2006|с=300}}. На 13 юли [[Шарлот Корде]] извършва убийството на идола на санкюлотите [[Жан-Пол Марат]]. Тя е в контакт с жирондистите от [[Нормандия]] и се предполага, че те са я използвали като свой агент{{sfn|Hampson|1988|p=189}}. Освен всичко това, пристига новина за безпрецедентна държавна измяна: [[Тулон]] и намиращата се там ескадра са предадени на англичаните{{sfn|Lefebvre|1963|p=68}}.
През юни и юли Конвентът приема няколко декрета, според които земите на емигриралите благородници се разпродават на малки участъци със срок на изплащане 10 години. Разрешава се и подялбата на общинските земи. Най-важният декрет от 17 юли постановява пълното премахване на феодалните права без всякакво обезщетение, прекратяване на всички свързани с тях съдебни дела и унищожаване на всички актове и документи, свързани с тези права. За да отговори на новата обстановка, Конвентът постановява изработването на [[Конституция на Франция (1793)|нова конституция]], която е разработена само за две седмици и е приета от Конвента на 24 юни 1793 година. Поради нестабилното положение обаче тя така и не влиза в сила.
| |||