|
| място на смърт =
| работил =
| националност = {{Германия}}
| теми =
| жанрове =
| бележки =
}}
'''Уве Бергер''' ({{lang-de|Uwe Berger}}) е немскигермански [[поет]], [[белетрист]], [[есеист]] и [[преводач]].
== Биография и творчество ==
Още ученик, в края на [[Втората световна война]], Бергер е призован да служи в противовъздушната отбрана на [[Берлин]], а после и като младши военноморски офицер в [[Дания]]. След завръщането си в Германия следва [[германистика]] и [[изкуствознание]] в [[Хумболтов университет|Хумболтовия университет]] в Берлин.
Уве Бергер започва литературния си път с абстрактни творби, но с време се утвърждава като поет на ''"новия„новия живот"живот“'', който изобразява в различни стихотворни жанрове: от автобиографичната [[балада]] и философския [[сонет]] до гражданската поезия и интимно-лиричните [[импресия|импресии]]. Като познавач на класическата и съвременната немска поезия Бергер подготвя и издава съчиненията на [[Конрад Фердинанд Майер]], [[Йоханес Р. Бехер]] и др., а така също (заедно с [[Гюнтер Дайке]]) обширната антология ''"Немска„Немска христоматия"христоматия“'' (1963), в която са събрани образци на немската лирика от ранните [[минезингер]]и до Йоханес Р. Бехер, [[Георг Маурер]] и новите западногермански поети.
== Творби ==
В стихосбирките си ''"Бодилът„Бодилът в теб"теб“'' (1958), ''"Сърцето„Сърцето на Земята"Земята“'' (1960), ''"Земя„Земя по пладне"пладне“'' (1965), ''"Лица"„Лица“'' (1968), ''"Образи„Образи на превъплъщението"превъплъщението“'' (1971), ''"Кремък"„Кремък“'' (1974), ''"Усмивка„Усмивка в полет"полет“'' (1975), както и в цикъла ''"Мечта„Мечта на пътищата"пътищата“'', Уве Бергер представя дните на своето поколение в историческа перспектива и в духовна приемственост. Той е автор и на проникновена любовна поезия, включена в стихосбирките ''"Тихи„Тихи думи"думи“'' (1978), ''"Излизане„Излизане от тишината"тишината“'' (1982), ''"Това„Това отражение в очите ти"ти“'' (1985), ''"Мечтата„Мечтата на Орфей. Любовна лирика 1949-1984"1984“'' (1988), ''"Дъх"„Дъх“'' <ref>[http://liternet.bg/publish18/u_berger/koeto.htm Стихотворението "Което„Което е било"било“ в превод на Венцеслав Константинов].</ref> (2003).
Поетът много пътува и през [[1978]] г. посещава [[България]]. Художествен резултат от опознаването на множество страни и народи са стихосбирките му ''"Пространства"„Пространства“'' (2004) и ''"Проходими„Проходими думи"думи“'' (2006).
== Признание ==
За творчеството си Уве Бергер е отличен с литературната награда на Министерството на културата на [[Германска демократична република|ГДР]] ''"„[[Хайнрих Хайне]]"“'' (1968).
== Библиография ==
{{commonscat|Uwe Berger}}
* [http://darl.eu/dichter/berger_u/berger.htm#x Поезия от Уве Бергер], в превод на [[Венцеслав Константинов]]
* {{икона|de}} [http://www.uwe-berger.net/ UweОфициален Berger,сайт Homepageна Уве Бергер]
{{нормативен контрол}}
| 