Дева Мария на Броеницата (Велико Търново): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 28:
Отец Станислав Петров е отново енорийски свещеник през 20-те години на XX в. От 1931 г. до 1952 г. - oтец [[Карло Раев]] (1881-1967). Запазени са писма на апостолическия делегат в България монсиньор [[Йоан XXIII|Анджело Джузепе Ронкали]], свидетелстващи за посещенията му във Велико Търново и светите литургии, отслужени от него в енорийската църква и неговата мисия в търсене на приемливо решение в диспута между епископ [[Дамян Теелен]] и отец Раев.<ref>Анджело Джузепе Ронкали, „Вълкът, мечката, ангето. Българска кореспонденция с дон Карл Раев и монс. Дамян Теелен”</ref>
 
След период на временно преустановяване на литургичния живот през 50-600те60-те години на XX в., църквата отваря отново врати през 70-те години, благодарение на усилията на отец Кирил Яков, пасионист, и по-късно - на неговия събрат отец Йосиф Йонков. Във Велико Търново е роден и погребан отец [[Филип Романов]] (1931-1992).
 
Нов живот за енорията започва през 90-те години на XX в., когато енорията поемат последователно италианските пасионисти отец Ремо Гамбакорта и отец Винченцо Спагоне. От 2000 до 2009 г. енорийски свещеник е отец Валтер Горра, също пасионист, а от 2009 г. - отец Страхил Каваленов.