Отваря главното меню

„Блажена Дева Мария на Броеницата“ е християнска църква във Велико Търново, България, част от Никополската епархия на Римокатолическата църква. Църквата е енорийски храм.

„Блажена Дева Мария на Броеницата“
Вид на храма римокатолическа църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Велико Търново
Вероизповедание Римокатолицизъм
Епархия Никополска
Време на изграждане 1890 г.
Съвременен статут действащ храм
Сайт catholicvt.net

История на енориятаРедактиране

Сведения за католически храм в квартала на чужденците на старата българска столица има от XIV в. През XV в. за нуждите на дубровнишките търговци, развиващи оживена икономическа дейност в района, е построена църквата “Блажена Дева Мария отнесена в небето”, станала през XVII в. собственост на арменската общност в града. През XIX в. тя е изоставена и рухва.[1]

Католическата енория в Търново е основана през 1891 г.[2] Тя е поверена е на отците-пасионисти. От 1891 г. в Търново съществува италианско католическо училище „Света Богородица“. То се именува италианско, защото учител е пасионистът Яцинт Ашути, италианец по народност, каквито са и повечето от неговите ученици. Когато през 1895 г. енорийски свещеник става Станислав Петров, училището вече се нарича само енорийско.[2]

Отец Станислав Петров е отново енорийски свещеник през 20-те години на XX в. От 1931 г. до 1952 г. енорията е oтец Карл Раев (1881-1967). Запазени са писма на апостолическия делегат в България монсиньор Анджело Джузепе Ронкали, свидетелстващи за посещенията му във Велико Търново и светите литургии, отслужени от него в енорийската църква и неговата мисия в търсене на приемливо решение в диспута между епископ Дамян Теелен и отец Раев.[3]

След период на временно преустановяване на литургичния живот през 50-60-те години на XX в., църквата отваря отново врати през 70-те години, благодарение на усилията на отец Кирил Яков, пасионист, и по-късно – на неговия събрат отец Йосиф Йонков. Във Велико Търново е роден и погребан отец Филип Романов (1931-1992).

Нов живот за енорията започва през 90-те години на XX в., когато енорията поемат последователно италианските пасионисти отец Ремо Гамбакорта и отец Винченцо Спагоне. От 2000 до 2009 г. енорийски свещеник е отец Валтер Горра, също пасионист, а от 2009 г. – отец Страхил Каваленов.

През 2010 и 2011 г. католическата общност във Велико Търново бе посетена от Апостолическия нунций монсиньор Януш Болонек.

Eнорията включва католиците от Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец, Елена и редица села в района.

История на храмаРедактиране

Действащата днес църква е построена през 1890 г. от чешки предприемачи и работници, дошли от Австро-Унгария, за да поставят началото на модерната индустрия във Велико Търново.

През 1913 г. е разрушена от опустошително земетресение в Търновско, след което е възстановена в по-скромни размери.

Храмов празник – 7 октомври.

БележкиРедактиране

  1. отец Страхил Каваленов, Енориите Велико Търново и Габрово, в-к „Заедно“, бр. 86, 2012 г.
  2. а б Елдъров С, Католиците в България (1878-1989). Историческо изследване. София, 2002 г.
  3. Анджело Джузепе Ронкали, „Вълкът, мечката, ангето. Българска кореспонденция с дон Карл Раев и монс. Дамян Теелен”