Алфонс дьо Ламартин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Политическа дейност: разш по англ |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Обработка|български източници}}
{{Писател
| име = Алфонс дьо Ламартин
Ред 42:
}}
}}
'''Алфонс дьо
== Ранни години ==
Ред 56:
=== Втората република ===
След абдикацията на [[Луи-Филип]] ([[24 февруари]] [[1848]] г.) Ламартин решително въстава в Националното събрание против регентството на херцогиня Орлеанска и произнася гореща реч, предлагайки да се учреди временно правителство и да се свика Национално събрание. В качеството си на член на временното правителство, Ламартин се захваща с работата на министър на външните работи. Само под напора на обстоятелствата, Ламартин решава незабавно да провъзгласи република, в която той, благодарение на таланта и красноречието си, е посредник между консерваторите и крайните сили. В тези бурни дни Ламартин показва голямо мъжество и такт. На 25 февруари временното правителство е заплашено от опасността да бъде разгонено от народната тълпа, но Ламартин произнася знаменита реч, в която красноречиво описва ужасите на революцията и възпява трицветното знаме (в противоположност на червеното).
[[File:Lamartine photography.jpg|мини|200px|Портрет на Ламартин, ок. 1865]]
На [[4 март]] Ламартин изпраща манифест в миролюбив дух към европейските монархии. Народните манифестации през март и април го заставят да прибегне към военна сила, при което спокойствието е възстановено, но популярността му намалява. Въпреки това е избран в 10 департамента за депутат в Учредителното събрание и в Националното събрание, като член на изпълнителната комисия. Негова политическа заслуга е отмяната на робството и смъртното наказание, както и формулирането на правото на работа в националните програми за заетост.
Въстанието от [[15 май]] е потушено благодарение на разпорежданията на Ламартин. Това е неговият последен ден на слава. Желаейки всички да стигнат до разбирателство, той не успява да удовлетвори никого. Политически идеалист, който подкрепя демокрацията и пацифизма, той заема умерена позиция по повечето въпроси и губи подкрепа. Събранието отхвърля предложението му за недопускане в неговата среда на [[Луи-Бонапарт]], а сближаването на Ламартин с [[Ледрю-Ролен]] и генерал [[Кавиняк]] отблъсква от него и консерваторите, и радикалите. Юнските дни полагат основата на края на неговото участие в управлението. Във въпроса за избор на президент на републиката, Ламартин се разминава с [[Греви]], който предлага избирането на президент на републиката да се предостави не на народа, а на Националното събрание. На изборите за президент през декември 1848 Ламартин получава по-малко от 19 000 гласа. Той не е избран дори в Законодателното събрание от 1849 г., въпреки че отново се кандидатира в десет департамента. Малко след това се оттегля от политиката и се отдава на литературата.
| |||