Прилепски панаир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}} |
|||
Ред 9:
От сведенията на френския дипломат и пътешественик [[Еспри-Мари Кузинери]], който в края на [[18 век|XVIII]] или в началото на [[XIX век]] се присъединява към керван, пътуващ за Прилепския панаир, може да се съди, че панаирът се е провеждал в края на [[18 век|18 столетие]]. Керванът, за който пише Кузинери, се е състоял от 200 коня, пренасящи стоки на [[Солун]]ски търговци.<ref>[http://books.google.bg/books?id=KF0GAAAAQAAJ&pg=PR3&lpg=PR3&dq=Cousin%C3%A9ry,+Esprit+Marie.+Voyage+dans+la+Mac%C3%A9doine:+contenant+des+recherches+sur+l%27histoire,+la+g%C3%A9ographie,+les+antiquit%C3%A9s+de+ce+pay,+Paris,+1831&source=bl&ots=U_TQZTR9ck&sig=pUsWesdgKkOLmb2n5H7i-_-GMTo&hl=bg&ei=4YXgTILAGZGLswaP4e3vCw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=6&ved=0CDkQ6AEwBQ#v=onepage&q=foire&f=false Cousinéry, Esprit Marie. Voyage dans la Macédoine: contenant des recherches sur l'histoire, la géographie, les antiquités de ce pay, Paris 1831, р. 58-59.]</ref>
През XIX век панаирът в Прилеп е един от най-големите ежегодни панаири в [[Македония (област)|Македония]] и играе съществена роля във външната търговия на целия регион.<ref>Историја на македонскиот народ, Скопје 1988, с. 111.</ref> В доклад на австрийския консул в Битоля, [[Франц фон Кнапич]] от [[1876]] година се посочва, че ''„като място за осъществяване на румелийската вътрешна търговия“'' заради своя панаир Прилеп е имал първостепенно значение още преди повече от 50 години, т.е. от първата четвърт на XIX век.<ref name="Кнапич 03.03.76">Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том III, София 2001, с. 212-216, 218-222.</ref>
В своето развитие панаирът нерядко се сблъсква с противодействието на търговците от Битоля или с изнудванията на влиятелни местни [[мюсюлмани]].<ref name="Кнапич 03.03.76"/> През [[1851]] година битолският австрийски вицеконсул пише, че Прилепският панаир не се е провеждал вече 12 години и се очаква възстановяването му.<ref>Македония през погледа на австрийски консули, 1851-1877/78, т. I, София 1994, с. 38-39.</ref> От [[1852]] година панаирът започва отново да се провежда.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 559. Авторът приема, че панаирът е създаден през 1852 г.</ref>
| |||