'''Елизабет I''' ({{lang-en|Elizabeth I}}, 7 септември 1533 г. – † 24 март 1603 г.) е [[крал на Англия|кралица на Англия]] и [[крал на Ирландия|кралица на Ирландия]] от 17 ноември 1558 г. до смъртта си. Понякога наричана ''The Virgin Queen'' („кралицата дева“), ''Gloriana'' (Глориана) или ''Good Queen Bess'' („добрата кралица Бес“), Елизабет е петият и последен монарх от [[Тюдор (династия)|династията на Тюдорите]]. Дъщеря е на крал [[Хенри VIII]] и втората му съпруга [[Ан Болейн]], екзекутирана две и половина години след раждането на Елизабет. Бракът на Хенри и Ан е анулиран и Елизабет – обявена за незаконнородена. Тронът е наследен от [[Едуард VI]], който управлява до смъртта си в 1553, след което лейди [[Джейн Грей]] узурпира властта, въпреки правата на двете принцеси Мери и Елизабет. Девет дни по-късно, [[Таен съвет (Обединено кралство)|Тайният съвет]] на Англия оттегля подкрепата си и на 19 юли 1553 обявява за кралица [[Кървавата Мери|Мери]]. Джейн е обвинена в предателство и хвърлена в [[Тауър]]. По време на управлението на католичката Мери I, известна още като „Кървавата Мери“, Елизабет пребивава една година в затвора по обвинение в подкрепа на протестантски бунтовници. В крайна сметка става кралица на 25-годишна възраст, след смъртта на Мери.
