Разлика между версии на „Директория“

Според конституцията изпълнителната власт е в ръцете на петчленна Директория, избирана от Съвета на старейшините<ref name="Grigorov"/>.
 
Във вътрешната си политика Директорите се опитват да обединят всички републиканци, но се увличат в борба ту с роялистите, ту с бившите [[якобинци]]. Този факт определя нестабилността на тяхната политика, която един от влиятелните директори – [[Пол Барас]] – нарича „политика на люлката“ заради непрекъснатите и&#768; колебания. И ако Директорията успява да се справи с роялистките вълнения и бунтовете на гладните парижани, финансовата криза я изправя пред стопанска катастрофа, заплашваща стабилността на установения режим.
 
ДиректориятаВъв външната си политика проявяваДиректорите изключителенпроявяват интерес към европейските пазари, не само с оглед засилването на френското влияние, но и за преодоляване на финансовата криза. Те се надяват да установят мир в рамките на т.нар. естествени„естествени границиграници“ - Рейн, Алпите, Пиренеите. В същото време според тях Франция има право на компенсация зазаради териториалнототериториалните увеличениепридобивки на Прусия и Австрия след [[Подялби на Полша|подялбататретата подялба на Полша]] (Трето разделяне на Жеч Посполита, 1795). По идея на един от директорите – [[Лазар Карно]], през пролетта на 1796 г. френски войски, командвани от [[Наполеон Бонапарт|генерал Бонапарт]], започват военни действия срещу австрийците и Сардиния в Северна Италия. Френската република официално обявява, че води освободителна война, но всъщност Директорията одобрява грабителството нав завладените територии. Генералите в армията стават важен и постепенно незаменим източник на финансиране на режима на Директорията. Те натрупват състояния и започват самостоятелно да водят дипломатически и политически преговори<ref name="Grigorov"/>. Със серия от успешни ходове Бонапарт принуждава Австрия да иска мир, който е подписан през следващата година в [[договор от Кампо Формио|Кампо Формио]]. С това [[Война на Първата коалиция|войната на първата коалиция]] на европейските държави срещу революционна Франция завършва с успех за Франция.
 
През 1798 г. генерал Бонапарт [[Египетска кампания|прониква в Египет]] с цел да прекъсне сухоземния път на англичаните към Индия. Трудните климатични условия провалят експедицията, а след разгрома на френската флота при [[Абу Кир]] Наполеон е принуден да се завърне във Франция.
 
Междувременно в страната недоволството от цялостната политика на Директорията приема все по-застрашителни размери. Отново се активизират [[монархист]]ите, появяват се нови демократични клубове и издания, които пропагандират девиза на революцията „Свобода, равенство, братство“, сред които се откроява „Заговорът на равните“, предвождан от [[Гракх Бабьоф]], който има за цел да ликвидира имущественото неравенство. Заговорът е разкрит, а Бабьоф екзекутиран през 1797 г. Съществуват и открити разногласия между двата Съвета и Директорията, която е лишена от солидна обществена опора.<ref name="Grigorov"/>