Рене Уелек: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
допълнения в шаблона, + Категория:Личности (Кънектикът) |
|||
Ред 26:
Рене Уелек се ражда във Виена. В семейството на родителите му се говори на чешки и немски език. Майката на Уелек, Габриеле Зелевски, дъщеря на източнопруски аристократ с полски корени и швейцарка, възпитава трите си деца по лутерански. Баща му Бронислав Уелек е чешки юрист, който служи на Виенския двор, но в един момент се превръща в яростен чешки националист. По-малкият брат на Рене, Алберт, е един от основоположниците на модерната психология на музиката.
След [[Първа световна война|Първата световна война]] семейството на Уелек се мести в [[Прага]], столицата на новата държава Чехословакия. Уелек завършва англицистика и [[германистика]] в [[Карлов университет|Карловия университет]]. Сред учителите му са [[Вилем Матезиус]], Отокар Фишер, Вацлав Тиле. Участва в работата на [[Пражки лингвистичен кръжок|Пражкия лингвистичен кръжок]]. От [[1935]] г. преподава в Училището за славистични и източноевропейски изследвания към Юнивърсити колидж в [[Лондон]]. След [[Втора световна война|Втората световна война]] живее и работи в САЩ (Айовски университет, от [[1946]] г. – [[Йейлски университет]]). Един от лидерите на сравнителния метод в американското литературознание. Считат го и за клонящ към ''[[Нова критика|Новата критика]]'', тъй като от края на 60-те години той защитава представителите на тази школа от нападките на семиотиците. Уелек винаги е подчертавал значението на интерпретацията в литературознанието и остава безразличен към емпиризма на структуралистите.
През последните години от живота си е на легло и в това състояние диктува двата последни тома на фундаменталната си осемтомна ''История на модерното литературознание'' ([[1955]]–[[1992]]).
| |||