Народен суверенитет: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 9:
Централният принцип е, че легитимността на правило или на [[закон]] се основава на съгласието на управляваните. Така народния суверенитет е основен принцип на повечето [[република|републики]]. Хобс, Лок и Русо са били най-влиятелните мислители на това философско движение, постулирайки, че хората избират да влизат в обществения договор един с друг, като по този начин доброволно се отказват от минимална част от естествената им свобода в замяна на защита от опасностите, произтичащи от свободата на другите. Независимо дали мъжете са били разглеждани по-природа по-склонни към насилие и грабеж (Хобс) или към сътрудничество и доброта (Русо), идеята, че законен социален ред се появява само когато свободите и задълженията са равни сред гражданите свързва мислителите на обществения договор с понятието народен суверенитет.
Паралелно развитие на теорията за народния суверенитет се развива сред [[Саламанкска школа|школата на Саламанка]] (виж напр. Франциско де Витория (1483-1546) или Франсиско Суарес (1548-1617)), които (подобно на теоретиците на божественото право на царете и Лок) разбират суверенитета първоначално, излъчван от [[Бог|Бога]], но (за разлика от теоретици на божественото право и в съгласие с Лок) който не е само за [[монарх|монарси]], а преминава еднакво от [[Бог]] към всички хора.
Републики и [[Народна монархия|народни монархии]] са теоретично основани на идеята за народния суверенитет. Въпреки това, правната представа за народен суверенитет не означава непременно, ефективна, действаща [[демокрация]]: партия или дори диктатор може да претендира да представлява волята на народа и може да управлява от свое име, преструвайки че задържа властта. Тя е в съгласие с представата на Хобс по този въпрос, но не и с най-модерните определения, които виждат демокрацията като необходимо условие на народния суверенитет.
== Източници==
[[Категория:Пряка демокрация]]
[[Категория:Право]]
| |||