Санстефански мирен договор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
връщам текст с източник
Ред 48:
 
Канцлерът [[Ото фон Бисмарк]] предлага да посредничи за изглаждане на руско-британските разногласия.<ref>Косев, К. „''Източният въпрос и българското освобождение''“, София, 1978 г., стр. 409 – 419</ref> В края на същия месец обаче външният министър на Австро-Унгария [[Дюла Андраши]] възразява остро срещу разпростиране на България на юг от [[Стара планина]], което пряко противоречи на клаузите в Райхщадското споразумение с Русия.<ref>Die grosse Politik der europaischen Kabinete 1871 – 1914, Berlin, 1922 г., стр. 326 – 331</ref> Междувременно Русия започва да изпитва затруднения и с балканските си съюзници. Румъния недоволства от преминаването на [[Южна Бесарабия]] в състава на руската империя, макар че тя получава [[Северна Добруджа]] като компенсация. По-късно всички тези обстоятелства, включително и фактът, че руската армия не освобождава Македония и Родопите, възпрепятстват реализирането на Санстефанския договор, който така или иначе не само е бил предварителен, но и е бил подписан от Русия с ясното знание, че нарушава текстовете на Райхщадското споразумение. Липсата на предварително съгласие на Великите сили с условията на договора, както и неспазването на договореностите от руска страна на тайната политика от преди започване на войната, водят до провеждането на [[Берлински договор|Берлинския договор]].
 
До 2015 г. беше малко известно в България, че Русия сключва тайно споразумение с Австро-Унгария във връзка с руско-турската война, което е предизвестявало провеждането на Берлинския конгрес, довел до разпокъсването на България и предаването на Босна и Херцеговина под управлението на Австро-Унгария.<ref>''Покровский М.'' Русская история с древнейших времен. При участии Н. Никольского и В. Сторожева. – М., 1911, т. 5, с. 309 – 318.</ref> <ref>Договори между Русия и Австро-Унгария, по-специално: Райхщатският договор от 8 юли 1876 г. и Будапещенската тайна конвенция от 15 януари 1877 г., както и договорът с Великобритания за изменение на Санстефанския договор от 30 май 1878 г. Всички договори – тук: http://istmat.info/node/27109</ref>
 
== Подписване на Санстефанския мирен договор ==
Line 121 ⟶ 123:
 
Тайните споразумения на Русия с Австро-Унгария, условията по които не са спазени от Русия при съставянето на Сан-Стефанския предварителен мирен договор, са основанието за провала на руската имперска външна политика по време на Берлинския Конгрес. Конгресът слага и края на кариерата на граф Игнатиев<ref>[http://m.tululu.org/bread_15707_11.xhtml Походные письма 1877 года. Игнатьев Николай Павлович]</ref>. Той е порицан за това, че подписвайки Санстефанския договор не е отчел обстановката в Европа и е превишил своите пълномощия.
 
Тайните договори, разбира се, остават неизвестни за руската общественост, като самата война е представена в Русия като освободителна, насочена към спасяване на братята-славяни от тежкия робски живот в Турция. Още с преминаването на руските войски през Дунав се стига до недоволство сред военните, и след около няколко дни и в Русия – оказва се, че българите са описани прекалено бедстващи, а на практика руските войски виждат, че стопанствата на българите и животът им като цяло са по-добри от тези на руските селяни. Това недоволство намира отражение и в дневника на Достоевски<ref>[http://www.magister.msk.ru/library/dostoevs/dostdn21.htm Ф.М.Достоевский. Дневник писателя. 1877, Ноябрь] глава „II. САМЫЙ ЛАКЕЙСКИЙ СЛУЧАЙ, КАКОЙ ТОЛЬКО МОЖЕТ БЫТЬ“</ref>.
 
=== Отношение на балканските държави ===
Line 134 ⟶ 138:
Санстефанският договор дава началото на [[Княжество България]]. Датата трети март е формализирана от парламента като дата за [[Ден на Освобождението на България от османско иго|национален празник на България]]. След като на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] през юни-юли 1878 г. Великите сили окончателно редуцират териториите на българската държава съгласно предварителните тайни споразумения на Русия с Австро-Унгария и Великобритания, [[Българско землище|Санстефанска България]] се превръща в символ на националното единение и основен национален идеал на българите за години напред. Опитите за постигане на този идеал водят до [[Съединение на България|обединяването на Княжество България с Източна Румелия]], [[Балкански войни|Балканските войни]] през 1912 – 1913 г. и участието на България в [[Първа световна война|Първата]] и [[Втора световна война|Втората световна война]].
 
Границите на България съгласно Санстефанския договор се отличават от тези на двете български автономни области, предвидени от Великите сили на [[Цариградска конференция|Цариградската конференция]] от 1876 г. Според договора бъдещото българско княжество получава значителна част от [[Егейска Македония]], но губи [[Ниш]]ко и [[Северна Добруджа]]. С това Санстефанският мирен договор поставя началото на разделянето на земите, международно признати за български от Цариградската конференция<ref>''История на България. Том 6. Българско Възраждане (1856  – 1878)''. София: Издателство на БАН, 1987. стр. 428  – 431.</ref>, което впоследствие продължава с даването на нови части от [[Поморавие]]то и [[Добруджа]] съответно на Сърбия и Румъния с [[Берлински договор|Берлинския договор]]. <ref>''История на България. Том 6. Българско Възраждане (1856  – 1878)''. София: Издателство на БАН, 1987. стр. 471  – 476.</ref>
 
Предаването от страна на Русия на Северна Добруджа на Румъния предизвиква протести на местното българско население, което в свой апел до руския император отбелязва, че с този акт се създават предпоставки за бъдещи българо-румънски раздори<ref>Попов, Жеко. Българите в Северна Добруджа 1878 – 1913, София 1993, с. 52</ref>. С него се появява т.нар. [[добруджански въпрос]] в българския национален въпрос. Придобиването на територии по десния бряг на [[Дунав]] от Румъния е една от предпоставките за бъдещите и&#768; стремежи към [[Южна Добруджа]].<ref>пак там., с. 486</ref> Замяната на Южна Бесарабия със Северна Добруджа не е приета добре и от част от румънската общественост, поради заложените в анексията бъдещи конфликти с България<ref>Кузманова, Антонина. Румънските представи за българския характер на Добруджа през 1878 – 1940 година, Добрич 1992, с. 7</ref><ref>Из статия във вестник „Стяуа Ромънией“... в: „Българите в Румъния XVII-ХХ век. Документи и материали“, София, Академично издателство Марин Дринов, 1994, стр.207 – 209.</ref>.
Line 140 ⟶ 144:
== Галерия и карти ==
<center><gallery>
ФайлКартинка:SanStefano1.jpg|Анекс към Санстефанския мирен договор, показващ границите на новото [[България|Княжество България]]
ФайлКартинка:SanStefano2.jpg|Анекс към Санстефанския мирен договор, показващ новите граници на [[Сърбия]]
ФайлКартинка:SanStefano3.jpg|Анекс към Санстефанския мирен договор, показващ новите граници на [[Черна гора]]
ФайлКартинка:SanStefano4.jpg|Анекс към Санстефанския мирен договор, показващ новата граница между [[Русия|Руската]] и [[Османска империя|Османската империя]] в [[Кавказ]]
</gallery></center>