Щокавско наречие: Разлика между версии

{{факт|Всички тези детерминационни фактори, които действат в съвкупност и в съчетание с други вътрешнополитически и външнополитически (от [[геополитика|геополитическо естество]]) причини, провалят през 90-те години на [[20 век]], експеримента наречен сърбохърватски език.|2017|3|10}}

{{факт|Щокавските говори [[фонетика|фонетично]] се подразделят на три сравнително обособени дяла в зависимост от употребата на едно и също място в [[реч]]та на [[праславянски език|праславянски]]я [[звук]] ''[[Ѣ]]'' в ''и'' ([[икавски]]), ''йе'' ([[йекавски]]) или ''е'' ([[екавски]]) [[наречие|наречия]]. Употребата на тази фонетична особеност е [[рефлекс]]на, т.е. подсъзнателна, неизменна и постоянна в речта.|2017|3|10}}

{{факт|Първият ''екавски говор'' е документиран в [[средновековни сръбски земи|средновековните сръбски земи]] след [[дежевско споразумение|дежевското споразумение]] в т.нар. [[средновековно сръбско кралство]] на [[Драгутин]] през [[1289]] г., ''икавският'' е записан през [[1331]] г., а ''йекавският'' в [[Хърватия]] – през [[1399]] г. Щокавските говори по исторически причини са силно повлияни във всяко едно отношение, но по различен начин, от [[Старобългарски език|старобългарски]]я и [[църковнославянски език|църковнославянския език]].|2017|3|10}}