Уикипедия

Герасим Браницки: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност
{{Биография инфо
| име = † Герасим= БраницкиГерасим
| портреткатегория = епископ
| описание = български православен епископ
| роден-място = [[Иваново (Областобласт Шумен)|Иваново]], [[България]]
| починал-място = [[Сливен]], [[България]]
}}
 
'''Герасим Браницки''' (светско име '''Господин Янакиев Боев''') е [[българи|български]] [[Българска православна църква|православен]] [[духовник]], титулярен епископ[[браницка Браницкиепархия|браницки епископ]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]].
 
== Биография ==
Роден е на 18 август 1914 година в село [[Иваново (Областобласт Шумен)|Иваново]], [[Преслав]]ско, със светското име '''Господин Янакиев Боев'''. През 1915 г. семейството му се преселва в село [[Макак (квартал на Шумен)|Макак]], където той получава и първоначалното си образование. Първи и втори прогимназиален клас учи в село [[Дивдядово]], а трети в град [[Шумен]]. През есента на 1930 година е приет за ученик в Софийската духовна семинария, курсът на която завършва през 1936 година. През лятото на същата година постъпва като послушник в Рилския манастир, където на 14 ноември 1936 г. е постриган в монашество с името Герасим от митрополит [[Стефан Български|Стефан Софийски]] под духовното старчество на епископ [[Кирил Български|Кирил Стобийски]]. На следващия ден, 15 ноември, в храма на Софийската духовна семинария „Свети Йоан Рилски“ е ръкоположен в йеродяконски чин от Кирил Стобийски.<ref name="сборник">{{cite book |title= Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник |last= Цацов|first= Борис |authorlink= |coauthors= |year= 2003|publisher= Принцепс |location= |isbn=9548067757 |pages= 313 |url= |accessdate=}}</ref>.
 
От септември 1936 г. е студент в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който завършва през 1940 г. През 1940/1941 г. йеродякон Герасим е учител-възпитател в Пловдивската духовна семинария. Там на 21 септември 1941 г. в семинарския храм „Св. св. Кирил и Методий“ е ръкоположен за йеромонах от тогавашния ректор епископ [[Никодим Сливенски|Никодим Стобийски]].<ref name="сборник"/>.
През есента на 1930 година е приет за ученик в Софийската духовна семинария, курсът на която завършва през 1936 година<ref name="сборник"/>.
 
От края на 1941 г. до 1942 г. йеромонах Герасим е на богословска специализация в Старокатолическия богословски факултет в Берн, Швейцария. След завръщането си в България, отново е учител-възпитател в Пловдивската духовна семинария. На 26 юни 1949 година в столичния катедрален храм „Света Неделя“ е възведен в [[архимандрит]]ско достойнство от митрополит [[Кирил Български|Кирил Пловдивски]]. От юли 1949 г. до началото на 1950 г. служи и като [[ефимерий]] в семинарския храм. От 10 февруари 1950 г. архимандрит Герасим е игумен на [[Бачковски манастир|Бачковската света обител]], какъвто остава до края на юли 1951 г. За кратко през месеците август и септември на същата година е игумен на [[Преображенски манастир|Преображенския манастир]]. От септември 1951 г. е назначен за учител-възпитател и ефимернй при Софийската духовна семинария, които длъжности изпълнява до края на август 1968 г. От 15 септември 1968 г. до есента на 1971 г. повторно е игумен на Бачковския манастир.<ref name="сборник"/>.
През лятото на същата година постъпва като послушник в Рилската св. обител, където на 14.11.1936 г. е постриган в монашество с името Герасим от Софийския митрополит Стефан (по-късно Екзарх Български) под духовното старчество на Стобийския епископ Кирил (по-късно Патриарх Български). На следващия ден, 15.11., в храма на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ е ръкоположен в йеродяконски чин от Стобийския Кирил<ref name="сборник"/>.
 
На 17 ноември 1968 г. в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ е ръкоположен в епископски сан с титлата ''браницки''. От началото на учебната 1971/1972 г. епископ Герасим Браницки е ректор на Софийска духовна семинария, който пост заема до края на учебната 1985/1986 г.<ref name="сборник"/> За атмосферата, в която израстват семинаристите по това време, достатъчно красноречиво е споделеното от Браницки епископ Герасим:
От м. септември 1936 г. е студент в Богословския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който завършва през 1940 г.
 
За атмосферата, в която израстват семинаристите по това време, достатъчно красноречиво е споделеното от Браницки епископ Герасим: „МилостМилост велика Бог ми даде, като ме постави учител (Еф. 4:11) в духовните ни училища в продължение на четиридесет години. Скъп дар от Бога ми е всеки мой ученик, а най-вече духовните ми синове. Чистосърдечно често им казвам: няма по-скъпо нещо от духовното чедо! За мене духовните чеда, родени и съгрявани с отеческа обич в име Христово, като Божи дар са скъпо съкровище. При него постоянно е сърцето ми от събуждане сутрин до заспиване вечер, защото казано е: „дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви”ви“ (Мат. 6:21).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://synpress-classic.dveri.bg/20-2003/hram.htm | заглавие=Мисията на семинарския храм „Св. Йоан Рилски“ |достъп_дата =2017-03-10 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=100 години Софийска духовна семинария „Св. Йоан Рилски“|език= |цитат= }}</ref>. ▼
През уч. 1940/1941 г. йеродякон Герасим е учител-възпитател в Пловдивската духовна семинария.
 
От края на 1986 година живее на покой в [[Сливенска епархия|Сливенската митрополия]]. Почива на 25 май 1995 година в Сливен. Погребан е до сливенския храм „[[Успение Богородично (Сливен)|Успение Богородично]]“.
Там на 21.09.1941 г. в семинарския храм „Св. св. Кирил и Методий“ е ръкоположен за йеромонах от тогавашния ректор Стобийски епископ Никодим (по-късно Сливенски митрополит)<ref name="сборник"/>.
 
От края на 1941 г. до 1942 г. йеромонах Герасим е на богословска специализация в Старо- католическия богословски факултет в гр. Берн, Швейцария<ref name="сборник"/>.
 
След завръщането си в България, отново е учител-възпитател в Пловдивската духовна семинария.
 
На 26 юни 1949 година в столичния катедрален храм „Св. Неделя“ е възведен в [[архимандрит]]ско достойнство от Пловдивския митрополит Кирил (по-късно Патриарх Български)<ref name="сборник"/>.
 
От юли 1949 г. до началото на 1950 г. служи и като [[ефимерий]] в семинарския храм.
 
От 10.02.1950 г. архимандрит Герасим е игумен на Бачковската св. обител, какъвто остава до края на м. юли 1951 г<ref name="сборник"/>.
 
За кратко през месеците август и септември на същата година е игумен на Преображенския манастир.
 
От м. септември 1951 г. е назначен за учител-възпитател и ефимернй при Софийската духовна семинария, които длъжности изпълнява до края на м. август 1968 г.
 
От 15.09.1968 г. до есента на 1971 г. той повторно е игумен на Бачковския манастир.
 
Като такъв на 17.11.1968 г. в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ е хиротонисан в епископски сан с титлата „Браницки“<ref name="сборник"/>.
 
От началото на уч. 1971/1972 г. епископ Герасим е ректор на Софийска духовна семинария, който пост заема до края на уч. 1985/1986 г<ref name="сборник"/>.
 
▲За атмосферата, в която израстват семинаристите по това време, достатъчно красноречиво е споделеното от Браницки епископ Герасим: „Милост велика Бог ми даде, като ме постави учител (Еф. 4:11) в духовните ни училища в продължение на четиридесет години. Скъп дар от Бога ми е всеки мой ученик, а най-вече духовните ми синове. Чистосърдечно често им казвам: няма по-скъпо нещо от духовното чедо! За мене духовните чеда, родени и съгрявани с отеческа обич в име Христово, като Божи дар са скъпо съкровище. При него постоянно е сърцето ми от събуждане сутрин до заспиване вечер, защото казано е: „дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви” (Мат. 6:21)<ref>http://synpress-classic.dveri.bg/20-2003/hram.htm</ref>.
 
От края на 1986 година и до смъртта си живее на покой в [[Сливенска епархия|Сливенската митрополия]].
 
Почива на 25 май 1995 година в Сливен. Погребан е до сливенския храм „Успение Богородично“.
 
== Бележки ==
Line 57 ⟶ 31:
[[Категория:Браницки епископи]]
[[Категория:Хора от област Шумен]]
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]]
[[Категория:Игумени]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Герасим_Браницки“.