Герасим Браницки

български духовник

Герасим е български православен духовник, титулярен браницки епископ на Българската православна църква.

Герасим Браницки
български духовник
Роден
18 август 1914 година
Починал
25 май 1995 година (80 г.)
Религияправославие
Учил вБогословски факултет (Софийски университет)

БиографияРедактиране

Роден е на 18 август 1914 година в село Иваново, Преславско, със светското име Господин Янакиев Боев. През 1915 г. семейството му се преселва в село Макак, където той получава и първоначалното си образование. Първи и втори прогимназиален клас учи в село Дивдядово, а трети в град Шумен. През есента на 1930 година е приет за ученик в Софийската духовна семинария, курсът на която завършва през 1936 година. През лятото на същата година постъпва като послушник в Рилския манастир, където на 14 ноември 1936 г. е постриган в монашество с името Герасим от митрополит Стефан Софийски под духовното старчество на епископ Кирил Стобийски. На следващия ден, 15 ноември, в храма на Софийската духовна семинария „Свети Йоан Рилски“ е ръкоположен в йеродяконски чин от Кирил Стобийски.[1]

От септември 1936 г. е студент в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който завършва през 1940 г. През 1940/1941 г. йеродякон Герасим е учител-възпитател в Пловдивската духовна семинария. Там на 21 септември 1941 г. в семинарския храм „Св. св. Кирил и Методий“ е ръкоположен за йеромонах от тогавашния ректор епископ Никодим Стобийски.[1].

От края на 1941 г. до 1942 г. йеромонах Герасим е на богословска специализация в Старокатолическия богословски факултет в Берн, Швейцария. След завръщането си в България, отново е учител-възпитател в Пловдивската духовна семинария. На 26 юни 1949 година в столичния катедрален храм „Света Неделя“ е възведен в архимандритско достойнство от митрополит Кирил Пловдивски. От юли 1949 г. до началото на 1950 г. служи и като ефимерий в семинарския храм. От 10 февруари 1950 г. архимандрит Герасим е игумен на Бачковската света обител, какъвто остава до края на юли 1951 г. За кратко през месеците август и септември на същата година е игумен на Преображенския манастир. От септември 1951 г. е назначен за учител-възпитател и ефимернй при Софийската духовна семинария, които длъжности изпълнява до края на август 1968 г. От 15 септември 1968 г. до есента на 1971 г. повторно е игумен на Бачковския манастир.[1].

На 17 ноември 1968 г. в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ е ръкоположен в епископски сан с титлата браницки. От началото на учебната 1971/1972 г. епископ Герасим Браницки е ректор на Софийската духовна семинария, който пост заема до края на учебната 1985/1986 г.[1] За атмосферата, в която израстват семинаристите по това време, достатъчно красноречиво е споделеното от Браницки епископ Герасим:

Милост велика Бог ми даде, като ме постави учител (Еф. 4:11) в духовните ни училища в продължение на четиридесет години. Скъп дар от Бога ми е всеки мой ученик, а най-вече духовните ми синове. Чистосърдечно често им казвам: няма по-скъпо нещо от духовното чедо! За мене духовните чеда, родени и съгрявани с отеческа обич в име Христово, като Божи дар са скъпо съкровище. При него постоянно е сърцето ми от събуждане сутрин до заспиване вечер, защото казано е: „дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ (Мат. 6:21).[2]

От края на 1986 година живее на покой в Сливенската митрополия. Почива на 25 май 1995 година в Сливен. Погребан е до сливенския храм „Успение Богородично“.

БележкиРедактиране

  1. а б в г Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник. Принцепс, 2003. ISBN 9548067757. с. 313.
  2. Мисията на семинарския храм „Св. Йоан Рилски“. // 100 години Софийска духовна семинария „Св. Йоан Рилски“. Посетен на 10 март 2017.
Максим браницки епископ
(17 ноември 1968 – 25 май 1995)
Амвросий
епископ Йона Агатоникийски игумен на Бачковския манастир
(10 февруари 1950 – 15 април 1951)
епископ Симеон Траянополски
архимандрит Климент игумен на Бачковския манастир
(15 септември 1968 – 1 август 1971)
архимандрит Иларион