Правителство на Никола Мушанов 1, 2 и 3: Разлика между версии

В съответсвие с предизборната си програма кабинетът дава пълна [[свобода на печата]]. През 1932 г. е обявена [[амнистия]], която позволява на емигриралите през 1923 г. земеделски ръководители да се върнат в страната и да се включат в политическата борба ([[ БЗНС „Ал. Стамболийски“|БЗНС „Александър Самболийски“Стамболийски“]]). В същото време [[Народното събрание]] гласува нова добавка към „[[Закон за защита на държавата|Закона за защита на държавата]]“. Запазени са старите структури на полицията и [[Обществена безопасност|Обществената безопасност]], продължава безкомпромисната борба срещу [[комунист]]ите<ref name="Encyclopedy"/>.

Основен въпрос за разрешаване във вътрешната политика на правителството е излизане на страната от [[Икономическа криза|икономическата криза]]. Опитите тя да бъде омекотена с външната помощ завършват с частичен успех – на проведената през 1932 г. [[Лозанска конференция (1932)|конференция]] в [[Лозана]]. [[България]] получава разсрочка на плащанията си по репарационния дълг. През три годишното си управление на [[Народен блок|Народния блок]] настъпват редица промени сред политическите сили в страната. В унисон с международните тенденции за засилване влиянието на [[фашизъм|фашистката идеология]] в обществения живот възниква Национално социално движение на бившия [[министър-председател]] професор [[Александър Цанков]], което за крато време спечелва голям брой гласоподаватели. Привържениците на авторитарната идеология са и част от българските офицери, обединени в политическия кръг „[[Звено]]“, както и някои младежки организации – [[Съюз на българските национални легиони|Съюзът на българските национални легиони]], [[Съюз „Българска родна защита“|Българската родна защита]] и др<ref name="Encyclopedy"/>.

С надеждата за връщане на [[Западна Тракия]] в българските предели, във външната политика на Народния блок дава приоритет на връзките с [[Франция]] и [[Югославия]]. Основано е българо-югославско дружество, проведени са две срещи между цар [[Борис III]] и крал [[Александър I Караджорджевич|Александър]]. Една година по-късно отношението между ветедвете страни отново охладнява поради влизането на Югославия в т.нар. [[Балкански пакт]] ([[Румъния]], [[Гърция]] и [[Турция]]). Целта на пакта е да се намерятустановят военнибългарските граници, определени от Ньойския договор срещу евентуалните опити на България да ги промени. границите си, определени ѝ от [[Ньойски договор|Ньойския договор]]<ref name="Encyclopedy"/>.

В началото на 1934 г. противоречията в Народния блок се засилват. Борбата е главно между [[Демократическата партия]] и земеделците. Последните не са доволни от министерските кресла, предоставени им в правителството, и от предприетите в [[селско стопанство|селското стопанство]]то мерки за излизане от [[криза]]та. На [[15 май]] 1934 г. д-р Мушанов подава оставката на кабинета<ref name="Encyclopedy"/>.