Разлика между версии на „Димитър Петков“

118 байта изтрити ,  преди 2 години
Димитър Петков става свидетел на убийството на Стефан Стамболов през 1894 година, за което обвинява княз [[Фердинанд I]]. През следващите години издава сатиричния вестник „[[Свирка (вестник)|Свирка]]“, за което получава прозвището ''Свирчо''<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 104 – 116 | isbn = 954-509-239-4}}</ref>. След смъртта на [[Димитър Греков]] през [[1901]] г. оглавява Народнолибералната партия и става вътрешен министър в правителството на [[Рачо Петров]] ([[1903]] – [[1906]]).
 
Доста по-късно, през 1910 година, парламентарна анкета установява, че докато е управлявал, в качеството си на вътрешен министър, Фонда за подпомагане на бежанците от [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринска Тракия]] Димитър Петков е внасял парите от фонда в лична лихвена сметка в [[Българската народна банка]]. След смъртта му с тези пари продължава да се разпорежда настойникът на децата му. Подобни злоупотреби са обичайни за министрите през онзи период<ref name="аврамов">{{cite book | last = Аврамов | first = Румен | authorlink = Румен Аврамов | year = 2007 | title = Комуналният капитализъм: Т.III | publisher = Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии | location = София | pages = 208 | isbn = 978-954-90758-9-2}}</ref>.
 
В края на 1906 Петков застава начело на [[Правителство на България (27)|правителството]]<ref name="ташев"/>. През декември е обявена обща [[стачка]] в железниците, но правителството отхвърля правото на стачка и използва армията, за да не се прекъсне работата на железопътния транспорт<ref name="марков"/>.