Лидия Шишманова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Разширяване на статията с биографични данни
Ред 30:
 
== Биография ==
Родена е през [[17 октомври]] [[1866]] г. в [[Киев]], [[Украйна]], в семейството на украинския [[философ]], [[историк]], [[фолклорист]] и борец за възраждането на Украйна <ref name="Младенова" /> [[професор]] [[Михайло Драгоманов]] и на известната [[актриса]] [[Людмила Драгоманова]]<ref name="ukrpressbg">{{cite web |url=http://www.ukrpressbg.com/his-ukr-Dragomanova-Lidiya-2011.html |title=ЛIДIЯ ШИШМАНОВА (ЛIДIЯ МИХАЙЛIВНА ДРАГОМАНОВА) |publisher=www.ukrpressbg.com |language=укр. |accessdate=6 лютого 2016}}</ref>. От малка получава уроци по пиано и западни езици и расте в света на книгите, музиката, театъра и науката. Благодарение на пътуванията на баща си научава 4 европейски езика, а майка й възпитава в нея трайна любов към театъра и музиката. Лидия Драгоманова получава висшето си образование във Филологическия факултет на Женевския университет. На [[28 декември]] [[1888]] г. сключва брак с [[Иван Шишманов]], който до 1886 също е студент във Филологическия факултет и е един от възпитаниците на баща й. През 1889 г. съпрузите заживяват в България, където Лидия Шишманова скоро става част от интелектуалния елит и в продължение на следващите 40 години е сред най-активните обществени дейци в сфери като правата на жените, развитието на българското изкуство и култура и представянето на каузата на България в Европа след Балканската и Междусъюзническата война. Домовете на Лидия и Иван Шишманови на ул. „Денкоглу” и ул. „Шипка” 11 в София се превръщат в едно от основните места за среща на българските интелектуалци и за укрепване на българо-украинските връзки. Сред гостите на Шишманови са Иван Вазов, Алеко Константинов, Иван Радославов, Михаил Арнаудов, както и други български и чуждестранни учени и общественици. <ref name="Младенова"/>
Родена е през [[17 октомври]] [[1866]] г. в [[Киев]], [[Украйна]], в семейството на украинския [[философ]], [[историк]], [[фолклорист]] и борец за възраждането на Украйна <ref name="Младенова" /> [[професор]] [[Михайло Драгоманов]] и на [[актриса]]та [[Людмила Драгоманова]]<ref name="ukrpressbg">{{cite web |url=http://www.ukrpressbg.com/his-ukr-Dragomanova-Lidiya-2011.html |title=ЛIДIЯ ШИШМАНОВА (ЛIДIЯ МИХАЙЛIВНА ДРАГОМАНОВА) |publisher=www.ukrpressbg.com |language=укр. |accessdate=6 лютого 2016}}</ref>. Учи във Филологическия факултет на Женевския университет. На [[28 декември]] [[1888]] г. сключва брак с [[Иван Шишманов]], с който се запознава по време на следването си във Филологическия факултет на Женевския университет, където преподавател на Шишманов е бащата на Лидия. Двамата заживяват в България, където Лидия Шишманова скоро става част от интелектуалния елит и в продължение на 40 години е един от активните обществени дейци. Домовете на Лидия и Иван Шишманови на ул. „Денкоглу” и ул. „Шипка” в София се превръщат в едно от основните места за среща на българския литературен и културен елит по онова време. <ref name="Младенова"/> През [[1896]] г. издава във [[Франция]] книга, която е част от поредицата „Колекция от народни песни и приказки“. Поредицата включва събирани народни приказки, песни, митове, на слабо познати и не добре проучени народи и [[Етническа група|етноси]]. Сътрудничи на списанията „[[Български преглед]]“ и „[[Свободно мнение]]“, „[[Българска сбирка]]“, „[[Мир (списание)|Мир]]“, „Вестник за жената“, „[[Женски глас]]“, и украинските „[[Украйна (списание)|Украйна]]“, „Рада“, „Dilo“, „[[Нова Украйна]]“, в които публикува множество рецензии за театралната и музикална сцена в България и чужбина. Автор е и на много статии за политиката в България, Украйна, Балканите и Западна Европа<ref name="Младенова" />, както и за постижения в науката<ref>Ш[ишманова], Л[идия]. Карл Фогт. // ''Бълг. преглед''<nowiki>, 1895, № 7, с. 160. Подпис : Л. Ш.]</nowiki></ref>. Членува в Дружество на жените с висше образование, към който през [[1930]] г. се създава клуба на българските писателки, Лигата на говорещите английски език, Дружеството за мир и свобода<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bulgarkamagazine.com/лидия-шишманова-за-древните-българск/ | заглавие=Лидия Шишманова за древните български предания и легенди |достъп_дата =06.02.2016 |фамилно_име=Спасов |първо_име=Спас |дата=01.01.2016 |издател=bulgarkamagazine.com |език=bg }}</ref>, подпредседател е на българската секция в Международната лига за мир и свобода. Член е и на [[Български женски съюз|Българския женски съюз]] и Дружеството на есперантистите в България.<ref name="Младенова"/> Почива в София на [[6 януари]] [[1937]] г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.geni.com/people/Лидия-Михайловна-Шишманова/4047825288930039476 | заглавие=Лидия Михайловна Шишманова (Драгоманова) |достъп_дата =06.02.2016 |издател=geni.com |език=bg }}</ref>
 
Родена е през [[17 октомври]] [[1866]] г. в [[Киев]], [[Украйна]], в семейството на украинския [[философ]], [[историк]], [[фолклорист]] и борец за възраждането на Украйна <ref name="Младенова" /> [[професор]] [[Михайло Драгоманов]] и на [[актриса]]та [[Людмила Драгоманова]]<ref name="ukrpressbg">{{cite web |url=http://www.ukrpressbg.com/his-ukr-Dragomanova-Lidiya-2011.html |title=ЛIДIЯ ШИШМАНОВА (ЛIДIЯ МИХАЙЛIВНА ДРАГОМАНОВА) |publisher=www.ukrpressbg.com |language=укр. |accessdate=6 лютого 2016}}</ref>. Учи във Филологическия факултет на Женевския университет. На [[28 декември]] [[1888]] г. сключва брак с [[Иван Шишманов]], с който се запознава по време на следването си във Филологическия факултет на Женевския университет, където преподавател на Шишманов е бащата на Лидия. Двамата заживяват в България, където Лидия Шишманова скоро става част от интелектуалния елит и в продължение на 40 години е един от активните обществени дейци. Домовете на Лидия и Иван Шишманови на ул. „Денкоглу” и ул. „Шипка” в София се превръщат в едно от основните места за среща на българския литературен и културен елит по онова време. <ref name="Младенова"/> През [[1896]] г. издава във [[Франция]] книга, която е част от поредицата „Колекция от народни песни и приказки“. Поредицата включва събирани народни приказки, песни, митове, на слабо познати и не добре проучени народи и [[Етническа група|етноси]]. Сътрудничи на списанията „[[Български преглед]]“ и „[[Свободно мнение]]“, „[[Българска сбирка]]“, „[[Мир (списание)|Мир]]“, „Вестник за жената“, „[[Женски глас]]“, както и украинските „[[Украйна (списание)|Украйна]]“, „Рада“, „Dilo“, „[[Нова Украйна]]“, в които публикува множество рецензии за театралната и музикална сцена в България и чужбина, които познава добре. АвторДълги егодини пише и за френския вестник „La Bulgarie”, от страниците на който популяризира българската култура, литература и изкуства. Автор е на много статии за политиката в България, Украйна, на Балканите и в Западна Европа<ref name="Младенова" />, както и за постижения в науката по онова време <ref>Ш[ишманова], Л[идия]. Карл Фогт. // ''Бълг. преглед''<nowiki>, 1895, № 7, с. 160. Подпис : Л. Ш.]</nowiki></ref> и за правата на жените в България. Членува в Дружество на жените с висше образование, към който през [[1930]] г. се създава клуба на българските писателки, Лигата на говорещите английски език, Дружеството за мир и свобода<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bulgarkamagazine.com/лидия-шишманова-за-древните-българск/ | заглавие=Лидия Шишманова за древните български предания и легенди |достъп_дата =06.02.2016 |фамилно_име=Спасов |първо_име=Спас |дата=01.01.2016 |издател=bulgarkamagazine.com |език=bg }}</ref>, подпредседател е на българската секция в Международната лига за мир и свобода. Член е и на [[Български женски съюз|Българския женски съюз]] и Дружеството на есперантистите в България.<ref name="Младенова" /> Почива в София на [[6 януари]] [[1937]] г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.geni.com/people/Лидия-Михайловна-Шишманова/4047825288930039476 | заглавие=Лидия Михайловна Шишманова (Драгоманова) |достъп_дата =06.02.2016 |издател=geni.com |език=bg }}</ref>
Член е на настоятелството на сиропиталището „Свети Патрик“, основано от Пиърс О’Махони за български сираци от [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринска Тракия]], жертва на [[Илинденско-Преображенското въстание]]. Основава първото музикално дружество в София, на което е подпредседател, както и първото дружество за закрила и развитие на изкуството.<ref name="Младенова"/>
 
Член е на настоятелството на сиропиталището „Свети Патрик“, основано от Пиърс О’Махони за български сираци от [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринска Тракия]], жертва на [[Илинденско-Преображенското въстание]]. Основава първото музикално дружество в София, на което е подпредседател, както и първото дружество за закрила и развитие на изкуството.<ref name="Младенова" />
 
За големия й принос в развитието на българското общество българският литературен и театрален критик [[Владимир Василев (критик)|Владимир Василев]] пише, че тя е: „навсякъде, където чувстваха, че има нужда от малко мъдрост и повече ентусиазъм [...], за да види, да провери, да помогне с онова, което бе в нейните сили. И бе там без никакъв свой интерес, без никакъв мотив на славолюбие и суета, които й бяха чужди – без амбиция дори, бих казал. Пред амбицията у нея стоеше обичта към делото.” <ref>Шишманова, Л[идия]. „Живият труп” на софийска сцена. (Театрални бележки). // Свободно мнение, ІІІ, 1915, № 16, с. 256–258.</ref>
 
Българският поет [[Добри Немиров]] и посвещава следната поема:
 
{{цитат| <poem>О, славна безкрайна Украйна! –
Line 51 ⟶ 57:
 
== Публикации ==
Превежда на [[френски език]] романа на [[Добри Немиров]] „Братя“, романа на [[Анна Каменова]] „Харитининият грях“, пиесата на [[Рачо Стоянов]] „Майстори“, части от романа на [[Иван Вазов]] „Нова Земя“, разкази от [[Йордан Йовков]], [[Елин Пелин]], [[Димитър Шишманов]], [[Ангел Каралийчев]]. Лидия Шишманова пише множество статии, свързани с българския театър и музика.<ref name="Младенова"/>
* Карл Фогт. (Книжовни и научни вести). – Български преглед, 1895, № 7, с. 160.
* Музикална хроника. – Български преглед, 1895, № 7, с. 161 – 162.