Лидия Шишманова

украинска и българска писателка

Лидия Михайловна Шишманова (на украински: Лідія Шишманова) е украинска и българска писателка, журналистка, театрален и музикален критик, преводачка и общественичка.[1]

Лидия Шишманова
Родена17 октомври 1866 г.
Починала6 януари 1937 г. (70 г.)
НационалностУкрайна
България
СъпругИван Шишманов
ДецаДимитър Шишманов

Биография

редактиране

Родена е през 17 октомври 1866 г. в Киев, Украйна, в семейството на украинския философ, историк, фолклорист и борец за възраждането на Украйна [1] професор Михайло Драгоманов и на известната актриса Людмила Драгоманова[2]. От малка получава уроци по пиано и западни езици и расте в света на книгите, музиката, театъра и науката. Благодарение на пътуванията на баща си научава 4 европейски езика, а майка ѝ възпитава в нея трайна любов към театъра и музиката. Лидия Драгоманова получава висшето си образование във Филологическия факултет на Женевския университет. На 28 декември 1888 г. сключва брак с Иван Шишманов, който е един от възпитаниците на баща ѝ във Филологическия факултет и е силно повлиян от идеите му. През 1889 г. съпрузите заживяват в България, където Лидия Шишманова става част от интелектуалния елит и в продължение на следващите 40 години е сред най-активните обществени дейци в сфери като правата на жените, развитието на българското изкуство и култура и представянето на каузата на България в Европа след Балканската и Междусъюзническата война. Домовете на Лидия и Иван Шишманови на ул. „Денкоглу“ и ул. „Шипка“ 11 в София се превръщат в едно от основните места за среща на българските интелектуалци и за укрепване на българо-украинските връзки. Сред гостите на Шишманови са Иван Вазов, Алеко Константинов, Иван Радославов, Михаил Арнаудов, както и други български и чуждестранни учени и общественици. [1]

През 1896 г. издава във Франция книга, която е част от поредицата „Колекция от народни песни и приказки“. Поредицата включва събирани народни приказки, песни и митове на слабо познати и не добре проучени народи и етноси. Сътрудничи на списанията „Български преглед“ и „Свободно мнение“, „Българска сбирка“, „Мир“, „Вестник за жената“, „Женски глас“, както и на украинските „Украйна“, „Рада“, „Dilo“ и „Нова Украйна“, в които публикува множество рецензии за театралната и музикална сцена в България и чужбина, които познава добре. Дълги години пише и за френския вестник „La Bulgarie“, от страниците на който популяризира българската култура, литература и изкуства. Автор е на много статии за политиката в България, Украйна, на Балканите и в Западна Европа[1], както и за постижения в науката по онова време [3] и правата на жените в България. Членува в Дружество на жените с висше образование, към което през 1930 г. се създава клуба на българските писателки, Лигата на говорещите английски език, Дружеството за мир и свобода[4], подпредседател е на българската секция в Международната лига за мир и свобода. Член е и на Българския женски съюз и Дружеството на есперантистите в България.[1]

Член е на настоятелството на сиропиталището „Свети Патрик“, основано от Пиърс О’Махони за български сираци от Македония и Одринска Тракия, жертва на Илинденско-Преображенското въстание. Основава първото музикално дружество в София, на което е подпредседател, както и първото дружество за закрила и развитие на изкуството.[1] Почива в София на 6 януари 1937 г.[5]

Според Мария Младенова[1] правата на жените са сред основните каузи, за които Шишманова работи в България. В края на XIX век, когато Висшето училище в София (сега Софийски университет „Св. Климент Охридски“) все още не приема жени, Шишманова пише статията „Жената и висшето училище“, в която защитава правото на жените да се образоват за свое собствено благо и за благото на обществото. През 1922 г. се обявява и срещу станалия непопулярен Закон за трудовата повинност[1], който изисква девойките, навършили 16 години, да извършват общественополезен труд в период от 6 месеца.[6]

Шишманова е и сред интелектуалците, които усилено работят за развитието на българския театър освен чрез многобройните си статии и рецензии за него в български и чужди издания, които са следени и ценени от артистите, така и с препоръки за въвеждане на обучения на артистите в чужбина, построяване на специална сграда за нуждите на театъра в София, изнасяне на беседи от специалисти преди представленията, които да подготвят публиката с информация за автора, произведеието и неговите основни идеи, каквато навремето е практиката в редица европейски театри, и др. Някои от реформите, които Шишманова защитава в своите статии, след това са подети от Иван Шишманов по време на мандата му като министър на просвещението в кабинета на генерал Рачо Петров. [1]

За големия ѝ принос в развитието на българското общество след Освобождението българският литературен и театрален критик Владимир Василев пише: „тя е навсякъде, където чувстваха, че има нужда от малко мъдрост и повече ентусиазъм [...], за да види, да провери, да помогне с онова, което бе в нейните сили. И бе там без никакъв свой интерес, без никакъв мотив на славолюбие и суета, които ѝ бяха чужди – без амбиция дори, бих казал. Пред амбицията у нея стоеше обичта към делото.“ [7]

 
Сканирана първата страница на екземпляр на романа „Първи бразди“ с посвещение и подпис от Добри Немиров до Лидия Шишманова

Българският поет Добри Немиров посвещава на нея следната поема:

О, славна безкрайна Украйна! –
една дъщеря ни дари –
в България – родина сияйна –
тя дойде, бори се, твори.

И днес, макар беловласа,
Пак влачи културен хомот
И слага славянска подкваса
На нашия швабски живот.

Прости ме, о, Майко Славянова,
За тази закачка в куплет!
Простете, госпожо ШИШМАНОВА,
На младия весел поет.

Добри Немиров[8]

Публикации

редактиране

Шишманова превежда на френски език романа на Добри Немиров „Братя“, романа на Анна Каменова „Харитининият грях“, пиесата на Рачо СтояновМайстори[9], части от романа на Иван Вазов „Нова Земя“, разкази от Йордан Йовков, Елин Пелин, Димитър Шишманов, Ангел Каралийчев. Лидия Шишманова пише множество статии, свързани с българския театър и музика, както и с политика и наука.[1]

  • Карл Фогт. (Книжовни и научни вести). – Български преглед, 1895, № 7, с. 160.
  • Музикална хроника. – Български преглед, 1895, № 7, с. 161 – 162.
  • Микрофонографът Дюсо. (Книжовни и научни вести). – Български преглед, 1897, № 3, с. 149 – 150.
  • Жената и висшето училище. – Българска сбирка, ІV, 1897, № 10, с. 1062 – 1064. София, 11 ноември 1897 г.
    • От сянката на историята: Жените в българското общество и култура (1840 – 1940). София, 1998, с. 285 – 288.
  • Български артист, І, 1900, № 1. – Бълг. преглед, 1900, № 8, с. 120.
  • По повод откриването на театралния сезон. – Свободно мнение, І, 1913, № 7, с. 14.
  • Цезар и Клеопатра. (театрални бележки). – Свободно мнение, І, 1913, № 8, с. 14.
  • „Моралът на г-жа Дулска“; „Сватбата на Белугина“; „Огнището угасва“. (Театрална хроника). – Свободно мнение, ІІ, 1914, № 4, с. 66. София, януари 1914.
  • Швейцария и България: Лични впечатления. – Свободно мнение, ІІ, 1914, № 8, с. 123 – 130. София, февруари 1914.
  • „Силата на мрака“. (Театрална хроника). – Свободно мнение, ІІ, 1914, № 10, с. 163 – 164. София, март 1914.
  • „Въскресение“ от Толстой, преработка за сцената от Х. Батай. (Театрална хроника). – Свободно мнение, ІІ, 1914, № 11, с. 176 – 177. София, март 1914.
  • Старият Хайделберг. (Театрална хроника). – Свободно мнение, ІІ, 1914, № 13, с. 209 – 211. София, март 1914
  • Концертът на Марто. (Музикални бележки). – Свободно мнение, ІІ, 1914, № 16, с. 258 – 259. София, април 1914.
  • Ескурс в феминизма: По повод пиесата „Мъжемразка“. – Свободно мнение, ІІ, 1914, № 17, с. 267 – 271.
  • Дамата с камелиите. (Театрална хроника). – Свободно мнение, ІІ, 1914, № 18, с. 288 – 290.
  • „Чест от Зудерман“. (Театрална хроника). – Свободно мнение, ІІ, 1914, № 20, с. 320 – 322.
  • „Аида“ от Верди. (Театрална хроника). – Свободно мнение, ІІ, 1914, № 22, с. 351 – 353. София, май 1914.
  • Два полюса: Статия. – Свободно мнение, ІІ, 1914, № 27, с. 425 – 427.
  • Театрални бележки. – Свободно мнение, ІІ, 1914, № 40, с. 572 – 574.
  • Хамлет в Народния театър. (Театрални бележки). – Свободно мнение, ІІ, 1914, № 42, с. 596 – 598.
  • „Продадена невеста“ от Сметана. (Музикални бележки). – Свободно мнение, ІІ, 1914, № 43, с. 609 – 610.
  • „Иуда“ от Константин Мутафов. (Театрални бележки). – Свободно мнение, ІІ, 1914, № 51, с. 716 – 719.
  • „Над зида“ от Ана Карима в Народния театър. (Театрална хроника). – Читалище, ІІІ, 1914, № 1 – 3, с. 110 – 111.
  • Кавалерия Рустикана. (Музикални бележки). – Свободно мнение, ІІІ, 1915, № 3, с. 40 – 42.
  • Аида – ново разпределение. (Музикални бележки). – Свободно мнение, ІІІ, 1915, № 15, с. 240 – 241.
  • „Живият труп“ на софийска сцена. (Театрални бележки). – Свободно мнение, ІІІ, 1915, № 16, с. 256 – 258.
  • За трудовата повинност на девиците. – Вестник на жената, № 74, 14 октомври 1922, с. 1.
  • Елеонора Дузе. – Развигор, № 144, 24 май 1924, с. 1, 2.
  • По пиесата „Благородникът“. – Лъч, І, 1929, № 296, с. 3.
  • „Благородникът“ на Молиер, както го видях в странство. / – Мир, ХХХV, 1929, № 8825, с. 3.
  • Българската книга и жената. – Вестник на жената, Х, № 424, 25 октомври 1930, с. 1.
  • „Халосник“ от Цанко Церковски. – Отец Паисий, VІ, 1933, № 1, с. 43 – 45.
  • Няколко думи за Клуба на българските писателки. – Вестник на жената, № 548, 25 ноември 1933, с. 2. По случай три години от основаването му.
  • Крузе: Студентски спомени. – Сноп, Ч. 1. – София, 1934, с. 133 – 137
  • Пророчески сън. (Разказ). – Вестник на жената, № 627, 13 ноември 1935, с. 3.
  • Безумни мечти. (Есе). – Вестник на жената, № 680, 17 февруари 1937, с. 2.

Източници

редактиране
  1. а б в г д е ж з и к Младенова, Мария. Лидия Шишманова – спътница и интелектуалка със собствен блясък // Посетен на 06.02.2016.[неработеща препратка]
  2. ЛIДIЯ ШИШМАНОВА (ЛIДIЯ МИХАЙЛIВНА ДРАГОМАНОВА) // www.ukrpressbg.com. Архивиран от оригинала на 2016-03-09. Посетен на 6 лютого 2016. (на украински)
  3. Ш[ишманова], Л[идия]. Карл Фогт. // Бълг. преглед, 1895, № 7, с. 160. Подпис: Л. Ш.]
  4. Спасов, Спас. Лидия Шишманова за древните български предания и легенди // bulgarkamagazine.com, 1 януари 2016. Посетен на 06.02.2016.
  5. Лидия Михайловна Шишманова (Драгоманова) // geni.com. Посетен на 06.02.2016.
  6. Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 138 – 146.
  7. Шишманова, Л[идия]. „Живият труп“ на софийска сцена. (Театрални бележки). // Свободно мнение, ІІІ, 1915, № 16, с. 256 – 258.
  8. Якімова, Антоніна. ЛIДIЯ ШИШМАНОВА (ЛIДIЯ МИХАЙЛIВНА ДРАГОМАНОВА) // „Украински вести“. Архивиран от оригинала на 2016-03-09. Посетен на 07.02.2016.
  9. Гърдев, Борислав. Загадката на Рачо Стоянов (статия) // Литернет, 19.06.2006. Посетен на 10.07.2022.