Лидия Шишманова: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 36:
Член е на настоятелството на сиропиталището „Свети Патрик“, основано от Пиърс О’Махони за български сираци от [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринска Тракия]], жертва на [[Илинденско-Преображенското въстание]]. Основава първото музикално дружество в София, на което е подпредседател, както и първото дружество за закрила и развитие на изкуството.<ref name="Младенова" />
Според Мария Младенова<ref name="Младенова" /> правата на жените са сред основните каузи, за които Шишманова работи в България. В края на XIX век, когато Висшето училище в София (сега [[Софийски университет|Софийски университет „Св. Климент Охридски“]]) все още не приема жени, Шишманова пише статията „Жената и висшето училище”, в която защитава правото на жените да се образоват за свое собствено благо и за благото на обществото. През 1922 г. се обявява и срещу станалия непопулярен Закон за трудовата повинност<ref name="Младенова" />, който изисква девойките, навършили 16 години, да извършват общественополезен труд в период от 6 месеца.<ref>Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. <nowiki>ISBN 954-528-790-X</nowiki>. с. 138-146.</ref>
Шишманова е и сред интелектуалците, които усилено работят за развитието на българския театър ''–'' освен чрез многобройните си статии и рецензии за него в български и чужди издания, които са следени и ценени от артистите, така и с препоръки за въвеждане на обучения на артистите в чужбина, построяване на специална сграда за нуждите на театъра в София, изнасяне на беседи от специалисти преди представленията, които да подготвят публиката с информация за автора, произведеието и неговите основни идеи, каквато навремето е практиката в редица европейски театри, и др. Някои от реформите, които Шишманова защитава в своите статии, след това са подети от Иван Шишманов по време на мандата му като министър на просвещението в кабинета на генерал Рачо Петров. <ref name="Младенова" />
За големия й принос в развитието на българското общество след [[Освобождение на България|Освобождението]] българският литературен и театрален критик [[Владимир Василев (критик)|Владимир Василев]] пише: „тя е навсякъде, където чувстваха, че има нужда от малко мъдрост и повече ентусиазъм [...], за да види, да провери, да помогне с онова, което бе в нейните сили. И бе там без никакъв свой интерес, без никакъв мотив на славолюбие и суета, които й бяха чужди – без амбиция дори, бих казал. Пред амбицията у нея стоеше обичта към делото.” <ref>Шишманова, Л[идия]. „Живият труп” на софийска сцена. (Театрални бележки). // Свободно мнение, ІІІ, 1915, № 16, с. 256–258.</ref>
Ред 61:
== Публикации ==
Шишманова превежда на [[френски език]] романа на [[Добри Немиров]] „Братя“, романа на [[Анна Каменова]] „Харитининият грях“, пиесата на [[Рачо Стоянов]] „Майстори“, части от романа на [[Иван Вазов]] „Нова Земя“, разкази от [[Йордан Йовков]], [[Елин Пелин]], [[Димитър Шишманов]], [[Ангел Каралийчев]]. Лидия Шишманова пише множество статии, свързани с българския театър и музика, както и с политика и наука.<ref name="Младенова"/>
* Карл Фогт. (Книжовни и научни вести). – Български преглед, 1895, № 7, с. 160.
* Музикална хроника. – Български преглед, 1895, № 7, с. 161 – 162.
| |||