Георги Мамарчев: Разлика между версии

След сключването на [[Одрински мирен договор (1829)|Одринския мирен договор]] (1829), кап. Мамарчев се опитал да вдигне въстание в Сливенска, Котелска и Търновска област. За да не предизвика международни усложнения с подобен акт руското командване му противодейства, като Георги Мамарчев е арестуван от изпратения отряд от 200 казаци. Събраните под негово предводителство хора са разпуснати, като впоследствие капитанът е освободен.

Взел дейно участие във [[Велчова завера|Велчовата завера]] ([[1835]]), но порадислед неуспеха ѝ бил заловен на 4 срещу 5 април 1835 година в Плаковския манастир. Благодарение на руското си поданство избегнал смъртно наказание, което сполетява всички останали ръководители на [[Велчовата завера]], но пък бил заточен в град [[Коня]], а по-късно бил преместен на остров [[Самос]]. По това време островът е владение на котленския фанариот [[Стефан Богориди]] и се управлява от [[Гаврил Кръстевич]], също котленец. Георги Мамарчев умира на Самос от естествена смърт през [[1846]] г.