Отваря главното меню

Георги Стойков Мамарчов (Георги Мамарчев Буюклиу, известен предимно като капитан Георги Мамарчев) е бил борец против османското владичество и капитан от руската армия.

Георги Мамарчев
български революционер

Роден
1786 г.
Починал
16 юли 1846 г. (60 г.)

Националност Флаг на България България

Роден е в град Котел през 1786 година и е вуйчо на Георги С. Раковски.

Съдържание

Военни подвизиРедактиране

Един от най-активните участници в подготовката на въстанието от средата на 30-те години на XIX век, чийто принос и досега остава недооценен, е известният родолюбец и революционер капитан Георги Мамарчев Буюклиу. До началото на 30-те години, когато започва подготовката на съзаклятието, станало известно като Велчова завера, той натрупва значителен опит в борбите срещу османското владичество. Младият котленец получава бойното си кръщение по време на Руско-турската война през 1806 – 1812 г. Той е включен в щаба на формираната през 1810 – 1811 г. Българска земска войска и участва в редица сражения. Отличава се като храбър воин.

Участвал в български доброволчески отряд, наречен „Болгарское земское войско“, по време на Руско-турската война (1806 – 1812).

През 1812 г. участва в Отечествената война на Русия срещу нашествието на Наполеон.

По време на следващата Руско-турска война (1828 – 1829) Георги Мамарчев е начело на Българския доброволчески отряд към руската армия, дал решителния принос за освобождаването на Силистра, който след това стига до Сливен.

За известно време Мамарчев е кмет на Силистра.[1]

След сключването на Одринския мирен договор (1829), кап. Мамарчев се опитал да вдигне въстание в Сливенска, Котелска и Търновска област. За да не предизвика международни усложнения с подобен акт руското командване му противодейства, като Георги Мамарчев е арестуван от изпратения отряд от 200 казаци. Събраните под негово предводителство хора са разпуснати, като впоследствие капитанът е освободен.

Отличия във войнитеРедактиране

За храбростта си Георги Мамарчев бил произведен в чин капитан.

 
Паметник на Г. Мамарчев в Котел

СмъртРедактиране

Взел дейно участие във Велчовата завера (1835), но след неуспеха ѝ бил заловен на 4 срещу 5 април 1835 година в Плаковския манастир. Благодарение на руското си поданство избегнал смъртно наказание, което сполетява всички останали ръководители на Велчовата завера, но пък бил заточен в град Коня, а по-късно бил преместен на остров Самос. По това време островът е владение на котленския фанариот Стефан Богориди и се управлява от Гаврил Кръстевич, също котленец. Георги Мамарчев умира на Самос от естествена смърт на 16 юли 1846 г.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране