Уикипедия

Потребителски интерфейс: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 2:
{{към пояснение|Интерфейс}}
[[File:CNC panel Sinumerik.jpg|thumb|Табло за управление на фреза с [[Цифрово програмно управление|ЦПУ]] Sinumerik]]
'''Потребителски интерфейс''' в [[Индустриален дизайн|индустриалния дизайн]] е мястото за взаимодействие между човека и [[машина]]та с цел да се позволи ефективно управление и контрол върху машината отоth\eyl5ty] [wm-06t4 qi49r5qi4itjo4oto56oт страна на човека, като в същото време машината връща обратно информация, която подпомага процеса на вземане на решения от оператора. Примерите, които описват това широко понятие за потребителски интерфейси q4tqwhi4h qiv [ji413r i -3t -1vr43 yq9нтерфейс включват: интерактивните аспекти на компютърните [[операционни системи]]; инструментите за ръчно управление; контролните табла за управление на тежката механизация в различни отрасли на промишлеността и други механизми за управление на процеси. При създаването на потребителските интерфейси играят роля дисциплини като [[ергономия]] и [[психология|психолe52yk5yo2p4t25oqjfогия]].
 
Целта на проектирането на потребителски интерфейс е да се произведе продукт, който да направи лесна, ефективна и приятна работата с машините, така че да се достигне до желания резултат. Това обикновено означава, че операторът трябва да осигури минимално количество входни данниданtrjtb 9q2i9-r-0i3-orqwkemkrmnq4tn 43ijrt5i6iiillllllllllllllllllllllllllllllllllllllllllllllllllllllllllllllllllllllllllllllllllllllllllllllfdsezf ddddddddddddkkdkkkkkkkoi34mvb5 uib5vtq4q2ui tjhnfmvnmb nfhbrrrr1n3bhjbjk ни за постигането му, като в същото време се свежда до минимум [[Обратна връзка|обратната връзка]] от страна на машината.
 
С по-широкото навлизане на [[Персонален компютър|персоналните компютри]] терминът потребителски интерфейс все по-често се припокрива с [[Графичен потребителски интерфейс|графичния потребителски интерфейс]] ({{lang-en|graphical user interface}}, GUI) на [[приложен софтуер|приложния софтуер]]. При проектирането на контролни системи и механизация за промишлеността, потребителският интерфейс се нарича човеко-компютърен интерфейс ({{lang-en|human-computer interface}}, HCI) или човеко-машинен интерфейс ({{lang-en|man-machine interface}}, MMI).
Ред 17:
 
== Терминология ==
Има разлика между терминитетеhjeroyj p2523ji5jv6g22j 5ktjgk 5t[k25iрмините потребителски интерфейс ({{lang-en|user interface}}, UI) и операторски интерфейс, или човеко-машинен интерфейсинтерфrgl,w[ {{lang-en|human-machinetw5lykn interface}},3i6bi HMIy eideijjjdfgvsetwp3iujy6jrjgsejt jnf wyi qwip жда [[магнитна лента]] с набор от допълнителни данни или помощен софтуер. Машината генерира разпечатка с резултата или (много често), макаруведомление чеза инастъпила дватагрешка. касаятУспешните осъществяванерезултати връзкатаможели да се записват и на човекамагнитна лента или да генерират карти с оборудването/машинатаданни, които да се използват при други изчисления.
* Терминът ''потребителски интерфейс'' се използва по-често при компютърни системи и електронни устройства (включително тези за лична употреба):
** Когато множество машини или компютри са свързани помежду си в мрежа за оперативно управление на производството с цел обмен на информация.
** Една система може да позволява използването на различен потребителски интерфейс при обслужване на различни видове потребители. Например една компютризирана библиотечна база данни може да предостави два вида потребителски интерфейс, един за читателите (с ограничен набор от функции, оптимизиран за по-лесна работа), и друг за библиотечния персонал (с широк набор от функции, оптимизиран за по-голяма оперативност).
 
Времето за изпълнение на една задача трае с дни, макар че можело да трае и часове, но рядко се получавал отговор в реално време. Понякога се налагало преминаване към [[бинарен код]] посредством конзолни ключове, което е податлив на грешки процес и допълнително удължава времето за изпълнение. При най-ранните машини понякога се налагала промяна на свързването на електрическите кабели посредствомпосрgfhwsgre5tiopsdtyotjwyjhkjrjkwjky5rtjagkylkrедством комутационни табла (на немски Steckerbrett), за да се включи програмната логика.▼
* Терминът ''човеко-машинен интерфейс (HMI)'' е приложим към потребителския интерфейс на [[машина]] или част от оборудване, превозно средство или промишлено съоръжение.<ref>{{Цитат уеб|author1=Griffin, Ben|author2=Baston, Laurel|title=Interfaces|page=5|url=http://peace.saumag.edu/faculty/kardas/Courses/CS/Interfaces2007_files/Interfaces2007.ppt|accessdate=7 June 2014|format=|quote=The user interface of a mechanical system, a vehicle or an industrial installation is sometimes referred to as the human-machine interface (HMI).}}</ref> HMI е модификация на оригиналния термин MMI ({{lang-en|man-machine interface}}).<ref name="nigeria">{{cite journal|title=User Interface Design and Ergonomics|journal=COURSE CIT 811|page=19|url=http://www.nou.edu.ng/NOUN_OCL/pdf/SST/CIT%20811.pdf|accessdate=7 June 2014|publisher=SCHOOL OF SCIENCE AND TECHNOLOGY|location=NATIONAL OPEN UNIVERSITY OF NIGERIA|quote=In practice, the abbreviation MMI is still frequently used although some may claim that MMI stands for something different now.}}</ref> Подобно на HMI е съкращението HCI ({{lang-en|human-computer interface}}), но то се използва по-често за ''взаимодействието'' човек-компютър.<ref name="nigeria"/> Често използвани термини са и операторна конзола ({{lang-en|operator interface console}}, OIC) или операторен терминал ({{lang-en|operator interface terminal}}, OIT).<ref>{{cite book|title=Recent advances in business administration|date=2010|publisher=Wseas|location=[S.l.]|isbn=978-960-474-161-8|page=190|accessdate=7 June 2014|chapter=Introduction Section|quote=Other terms used are operator interface console (OIC) and operator interface terminal (OIT)}}</ref>
 
Както и да се наричат, всички те се отнасят до онази материална част, която отделя оператора на една машина от самата нея.<ref name="nigeria"/> Без един ясен и удобен за работа интерфейс хората не биха могли да си взаимодействат с информационните системи.
 
Понякога в [[Научна фантастика|научната фантастика]], човеко-машинен интерфейс се нарича това, което е по-скоро [[:en:Brain–computer_interface|мозъчно-компютърен интерфейс]]. Независимо от това, в последно време се забелязва ръст в приложението на мозъчно-компютърните интерфейси в реалния живот, например в медицината и по-конкретно медицинските [[Протеза|протези]] – изкуствена наставка, която замества липсваща или увредена част от тялото (например, [[Кохлеарен имплант|кохлеарни импланти]]).<ref>Cipriani, Christian; Segil, Jacob; Birdwell, Jay; Weir, Richard. "[http://ieeexplore.ieee.org/xpl/articleDetails.jsp?reload=true&arnumber=6718168 Dexterous control of a prosthetic hand using fine-wire intramuscular electrodes in targeted extrinsic muscles]". IEEE Transactions on Neural Systems and Rehabilitation Engineering: [http://ieeexplore.ieee.org/xpl/articleDetails.jsp?reload=true&arnumber=6718168 1 – 1. doi:10.1109/TNSRE.2014.2301234]. ISSN 1534 – 4320. „Neural co-activations are present that in turn generate significant EMG levels and hence unintended movements in the case of the present human machine interface (HMI).“
</ref><ref>Citi, Luca (2009). [https://sites.google.com/a/neurostat.mit.edu/lciti/publications_files/LCitiPhD.pdf?attredirects=1 „Development of a neural interface for the control of a robotic hand]“ (PDF). Scuola Superiore Sant’Anna, Pisa, Italy: IMT Institute for Advanced Studies Lucca: 5. Retrieved 7 June 2014</ref>
 
При определени обстоятелства компютрите могат да проследяват действията на потребителя и да реагират, без да им се задават специални команди. Експериментира се с различни средства за проследяване на части от тялото: [[сензор]]и, отбелязващи позицията на главата, посоката на погледа и т. н. Това има особено голямо значение при разработването на интерфейси за [[виртуална реалност]].<ref>Jordan, Joel. „Gaze Direction Analysis for the Investigation of Presence in Immersive Virtual Environments“ (Thesis submitted for the degree of Doctor of Philosophy). University of London: Department of Computer Science: 5. Retrieved 7 June 2014. „The aim of this thesis is to investigate the idea that the direction of gaze may be used as a device to detect a sense-of-presence in Immersive Virtual Environments (IVE) in some contexts.“</ref><ref>Ravi (August 2009). „Introduction of HMI“. Retrieved 7 June 2014. „In some circumstance computers might observe the user, and react according to their actions without specific commands. A means of tracking parts of the body is required, and sensors noting the position of the head, direction of gaze and so on have been used experimentally. This is particularly relevant to immersive interfaces.“</ref>
 
==История==
[[File:LCM - IBM 029 Card Punch 01.jpg|thumb|alt=IBM 029 card punch|IBM 029]]
Историята на потребителския интерфейс може да бъде разделена на следните етапи, според това кой вид потребителски интерфейс преобладава:
 
===1945 – 1968: „Партиден“ интерфейс===
В този период възможностите за сложни изчисления са ограничени и скъпи. Потребителите е трябвало да се нагаждат към изчислителните устройства, а не обратното; потребителският интерфейс се смятал за ненужен лукс, а където е имало софтуер, той трябвало да поддържа максимален обем на изчисления при възможно най-малко странични дейности.
 
При първото поколение [[Компютър|компютри]] основни средства за въвеждане са [[Перфокарта|перфокартите]], подавани на тестета (партиди). При партидните машини входната част на потребителския интерфейс се състои от перфокартите или други подобни средства, като хартиена лента (перфолента). Към изходната част били свързвани [[Принтер|линейни принтери]]. С изключение на оператора на [[Системна конзола|системната конзола]], обикновеният потребител рядко взаимодействал с партидните машини. Подаването на задача е всъщност подаване на тестето перфокарти, съдържащи програмата и данните. Перфокартите се подготвят на специализирани машини, подобни на пишещите, които били известни с капризност и склонност към механични повреди. Софтуерът е също силно специализиран, с много стриктен [[синтаксис]] и предназначен за минимална обработка с [[компилатор]] или [[интерпретатор]].
 
[[File:Card puncher - NARA - 513295.jpg|left|thumb|Дупките се пробиват в картата по предварително зададен [[код]], преобразуваш данните (в случая данни от преброяване на населението в САЩ през 1920 г.)]]
Веднъж пробити, тестетата перфкарти се подреждат на опашката от задачи. Операторът зарежда тестето от карти за всяка задача в компютъра и, ако е необходимо, зарежда [[магнитна лента]] с набор от допълнителни данни или помощен софтуер. Машината генерира разпечатка с резултата или (много често) уведомление за настъпила грешка. Успешните резултати можели да се записват и на магнитна лента или да генерират карти с данни, които да се използват при други изчисления.
 
▲Времето за изпълнение на една задача трае с дни, макар че можело да трае и часове, но рядко се получавал отговор в реално време. Понякога се налагало преминаване към [[бинарен код]] посредством конзолни ключове, което е податлив на грешки процес и допълнително удължава времето за изпълнение. При най-ранните машини понякога се налагала промяна на свързването на електрическите кабели посредством комутационни табла (на немски Steckerbrett), за да се включи програмната логика.
 
Партидните системи ангажират целия компютър с текущата задача; програмните инструкции трябва да включват всички онези, които днес свързваме със [[Системен софтуер|системния софтуер]], и чрез които машината комуникира с входно-изходните устройства и извършва други служебни операции. След 1957 г. започват експерименти с т. нар. системи „зареди и пусни“, които използват резидентна контролираща програма (монитор), като всяка задача се свързва с нея за извършването на различни служебни действия. Друга функция на контролиращата програма е да проверява поставените задачи за грешки, като ги установи по-рано и генерира по-полезна обратна връзка към потребителя. Така контролиращите програми стават предшественик на [[Операционна система|операционната система]] и на специално разработения потребителски интерфейс.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Потребителски_интерфейс“.