Животворен кръст: Разлика между версии

 

== Последващи събития ==

 

След [[трагедия|най-трагичното]] и злощастно събитие за християнския свят в края на средновековието – [[обсада на Константинопол (1453)|превземането на Константинопол]] от [[Мехмед II|Мехмед Завоевателя]], османските [[султан]]и откакто станали [[халиф]]и след завоюването на Йерусалим и Гроба Господен от [[Селим I]], претендирали да са владетели на дървото на живота. По повод на тези им претенции изразени в [[Писмо на запорожките казаци до турския султан|писмо]] на [[Мехмед IV]] до [[запорожки казаци|запорожките казаци]], получили достоен отговор от [[Иван Сирко]] и [[Войско Запорожское]], сцена увековечена в най-известната картина на [[Иля Репин]] – [[запорожките казаци пишат писмо на турския султан]]. Няколко години след смъртта на Сирко, Мехмед IV загубил [[битка при Виена]], поради и което възникнал [[Източен въпрос|източния въпрос]]. Двата най-стойностни руски исторически паметника се съхраняват понастоящем съответно в [[Руска национална библиотека|Руската национална библиотека]] и [[Руски музей|Руския музей]] в бившата [[столица]] на [[Руска империя|Руската империя]] – [[Санкт Петербург]].