Културна революция: Разлика между версии

През август 1967 г. вестниците в Пекин пишат: „Антимаоистите, това са пуснати на свобода по улиците [[плъх]]ове ... Убивайте, убивайте ги!“ Изявлението на Лин Бяо, публикувано във вестника на хунвейбините през 1967 г. практически оправдава тези убийства.Министерството на транспорта отпуска през есента на 1966 г. на хунвейбините безплатни влакове за екскурзии из страната, за да „обменят опит“. Културните и научни дейности са почти парализирани и спрени. Затворени са всички [[книжарница|книжарници]] със забрана за продажба на всички книги, с изключение на една: Цитатите на Мао. Те се издават в много варианти: един от тях е книга с корица, изработена от твърда [[пластмаса]], по която не остават следи от [[кръв]]. С тях пребиват до смърт много видни лидери на партията, когато от устните им „излиза буржоазната отрова“<ref>MacFarquhar, Roderick and Schoenhals, Michael. Mao's Last Revolution. Harvard University Press, 2006. p. 125</ref>.

 

Хунвейбините изгарят [[декор]]ите и [[костюм]]ите на Пекинските оперни спектакли: трябва да бъдат представени само написаните от съпругата на Мао „революционни опери от съвременния начин на живот“. В продължение на десет години те са единственият жанр на сценичните изкуства, упълномощени от официалната [[цензура]]. Хунвейбините чупят или изгарят [[църква|църкви]] и [[манастир]]и и разрушават части от [[Великата китайска стена]], като иззетите от нея материали са използвани за изграждане на „много по-необходимите“ [[кочина|кочини]]<ref>Yu, Dan Smyer. "Delayed contention with the Chinese Marxist scapegoat complex: re-membering Tibetan Buddhism in the PRC." The Tibet Journal 32.1 (2007)</ref>.