|
== История ==
Въпросът с достъпа до архивите на Държавна сигурност е един от най-спорните по време на [[Преход на България към демокрация и пазарна икономика|прехода на България към демокрация]]. НаОпозицията поставя въпроса на [[Кръгла маса в България|Кръглата маса]] опозицията поставя въпроса, но небез настоявауспех и предприетите в същото време са предприети тайни действия по прочистването имна неархивите, сакоито остават разкритинеразкрити. <ref name = ag>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://agentibg.com/index.php/bg/2014-02-19-06-31-22/2014-02-19-06-32-15 | заглавие = История | достъп_дата = 30 април 2015 | издател = agentibg.com}}</ref>. Законодателни стъпки по регламентиране на достъпдостъпа до архивите се предприемат още от [[7 Велико народно събрание]], но те стигат само до сформиране на парламентарна комисия, оглавена от [[Георги Тамбуев]]. ПредПреди тя да представи докладдоклада си през април 1991 г. във в. „Факс“ е публикуван списък с 33 имена на народни представители под заглавието „Списък на доносниците във ВНС“<ref name = ag/><ref name = com>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.comdos.bg/Историческа_справка | заглавие = Историческа справка | достъп_дата = 30 април 2015 | издател = comdos.bg}}</ref>.
През 1992 г. е образувано дело за унищожаванеунищожаването архивитена архиви на ДС. О.з.генерал [[Атанас Семерджиев]] и о.з. генерал [[Нанка Серкеджиева]] са обвинени за унищожаването на 144 235 досиета на бившата ДС<ref name = com/>.
През 1994 г. епарламентът приетоприема решение, че документите на Държавна сигурност не представляват [[държавна тайна]], но от него няма директни последици, защото липсва процедура за достъп, а и архивите са разпръснати: голяма част продължава да се съхранява в МВР, а друга в сформираните след 1989 г. нови специални служби<ref name = ag/>.
Първи опит за реално отваряне на досиета е направен след [[Политическа криза в България (1996-1997)|политическата криза през 1997 г.]], когато парламентът приема „Декларация за национално спасение“ и ''Закон за достъп до документите на бившата ДС'', с който се създава комисия, оглавена от министъра на вътрешните работи [[Богомил Бонев]]. Изготвен е списък с 93 имена на сътрудници на ДС, но в парламента са обявени само 23 след решение на [[Конституционен съд на България|Конституционния съд]]<ref name = ag/>.
Втори опит е направен през 2001 г., когато законът от 1997 г. претъпява значителни поправки и за първи път в него е включено разкриване на сътрудниците и на Разузнавателното управление на Генералния щаб на [[Българската народна армия]]. Създадена е нова комисия, в която всяка от парламентарно представените политически партии има свой представител, оглавена от [[Методи Андреев]], депутат от СДС. След идването на [[Правителство на Симеон Сакскобургготски|правителството на Симеон Сакскобургготски]] обаче дейността на комисията е затруднена от министъра на вътрешните работи [[Георги Петканов]]. През април 2002 г. е приет ''Закон за защита на класифицираната информация'', с който се отменя предходния закон за достъп до архивите на ДС и се прекратява дейността на комисията се прекратява. В новия закон документите на ДС са обявени за класифицирана информация, но въпреки че са предвидени разпоредби за декласификация (разсекретяване), нито една специална служба не разсекретява архиви на ДС<ref name = ag/><ref name = com/>.
През лятото на 2006 е постигнат политически [[консенсус]] за отварянето на архивите, след като избухва скандал след решението на министъра на вътрешните работи [[Румен Петков]] да се разсекретят подбрани досиета. Лидерите на [[тройната коалиция]] Симеон Сакскобургготски, Ахмед Доган и Сергей Станишев са принудени да приемат политическо решение и през декември 2006 г., броени дни преди приемането на България в [[Европейския съюз]], е приет ''Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия'', който съдържаима най-широкотошироко поле на приложение от всички дотогавашнипредходни, като включва оповестяването на сътрудниците на ДС не само в изпълнителната, законодателната и съдебната власт, но също така и в [[Медии|медиите]] и редица други обществени сектори<ref name = ag/>.
През 2007 г. парламентът избира и нова комисия с председател [[Евтим Костадинов]], депутат от БСП. Една от най-важните разпоредби в новия законазакон е под контрола на новата комисия да бъдат предадени архивите на тоталитарните комунистически служби от различнитевсички държавни институции и служби да бъдат предадени под контрола на новата комисия. Комисията успява в кратки срокове да изгради Централизиран архив в Банкя, който започва работа през февруари 2011 г.
== Дейност ==
| 