Елементарна частица: Разлика между версии

Във [[физика на елементарните частици|физиката на елементарните частици]], под '''елементарна частица''' се разбира частица, за която няма експериментални доказателства, чеза иманаличието на вътрешна структура, т.е. не е съставена от други, по-малки частици. ТеЕлементарните частици са основните градивни блокчетаединици –на фундаменти,материята; от коитотях са изградени композитнитесъставните частици като [[протон]]ите илии [[неутрон]]ите. [[Стандартен модел | Стандартният модел]] във [[Физика на елементарните частици | Физикатафизиката на елементарните частици]] класифицира, подрежда имногообразието обясняваот свойстватаелементарни частици и взаимодействиятаобяснява натехните елементарнитесвойства частици,и които познавамевзаимодействия. Единствената ненаблюдавана, но предсказана частица от [[Стандартен модел |Стандартниястандартния модел]] е [[Хигс бозон|бозобът на Хигс]]ът. В [[Стандартен модел|Стандартниястандартния модел]] фундаменталнитеелементарните частици се подреждат в три поколения, като всяко поколение съдържа два [[кварк]]а –аnbsp;— горен и долен, и два [[лептон]]а –— един,единият който имае електрически зарядзареден, иа единдругият неутралене електронеутрален. Различните типове взаимодействия между фундаменталните частици се осъществяват чрез преносителите на взаимодействия – — така наречените [[калибровъчни бозони]].

В [[Стандартен модел | Стандартниятстандартния модел]] има 4четири калибровъчни бозона, благодарение на които се осъществяват електомагнитнотоелектромагнитното и слабото взаимодействие и още 8осем [[глуон]]ни полета, които пренасят силното взаимодействие между [[кварк]]ите.<ref>{{cite book | author=Gribbin, John | title=Q is for Quantum –— An Encyclopedia of Particle Physics | publisher=Simon & Schuster | year=2000 | id=ISBN 0-684-85578-X}}</ref><ref>{{cite book | author=Clark, John, E.O. | title=The Essential Dictionary of Science | publisher=Barnes & Noble | year=2004 | id=ISBN 0-7607-4616-8}}

[[Атом]]ите са съставени от други, по-малки частици –&nbsp;— [[електрон]]и, [[протон]]и и [[неутрон]]и. Протоните и неутроните от своя страна са съставени от още по-елементарнималки частици, наричани с общото име [[кварк]]и. Днес са известни няколко стотициняколкостотин елементарни частици – фактически&nbsp;— повече от атомите в [[периодична система на елементите|периодичната система на елементите]]. До [[197070-те]] години на XX век се е считалосмятало, че един от най-важните въпроси на атомната физика е кои са елементарните частици, с други думи ''фундаменталните частици'' –&nbsp;— от които са съставени всички други частици в природата и които не са изградени от други, по-малки частици. Днес опитите за единно обяснение на всички частици и явления в микро-светамикросвета са обединени в т. нар. „[[теория на всичко]]“. Една такава теория е например [[Суперструнна теория|суперструнната теория]], но тя все още няма експериментално потвърждение. Днес основната [[парадигма]] относно елементарните частици е, че всяка теория като [[стандартен модел|стандартния модел]] има горна граница на енергиите, при които тятеорията е валидна. При изучаванетопреминаване накъм по-високи енергии (което съответства на по-малки разстояния) е необходиманужна нова теория, която може да съдържа нови частици или други обекти, например „струни“. Тази нова теория е подложена на едно много силно ограничение: старата теория, наречена още [[ефективна теория]], заедно с нейните частици, трябва да се получи като частенграничен случай ([[нискоенергетична граница]]) на новата теория. Понякога това може да означава, че „старите“ частици са съставни и са изградени от „новите“ такива, но може и „старите“ (нискоенергетичнинискоенергетичните) частици да съответствуват на „новите“, но да придобиват нови свойства, например ненулева маса. Двете явления се срещат и в [[стандартен модел|стандартния модел]], при преход от по-високи енергии към по-ниски. Пример за първото е изграждането на [[адроните]] от [[кварки]] и [[глуони]], а пример за второто е придобиването на маса от кварките чрез [[механизъм на Хигс|механизма на Хигс]] или придобиването на маса от адроните.

== Общ преглед. и стандартенСтандартен модел ==

В зависимост от своя [[спин]]а си, елементарните частици се делят на [[бозон]]и и [[фермион]]и, подчиняващи се съответно на [[статистиката на Бозе-АйнщайнБозе—Айнщайн]] и [[Статистика на Ферми-Дирак|статистиката на Ферми-ДиракФерми—Дирак]]. Частиците, изграждащи материята, са фермиони (имащиимат полуцял спин). Те са разделени на 12 групи, (аромата)условно наречени аромати. Частиците, асоциирани сизграждащи фундаменталните полета на взаимодействие, са бозоните (имащиимат цял спин).<ref>{{cite book | author=Veltman, Martinus | title=Facts and Mysteries in Elementary Particle Physics | publisher=World Scientific | year=2003 | id=ISBN 981-238-149-X}}</ref>

Преди създаването на '''[[стандартен модел|стандартния модел]]''' (началото на 70-те години на 20XX век) елементарните частици са били класифицирани въз основа на масата имси.

В днешно време елементарните частици се класифицират въз основа на стандартния модел –— теория, която систематизира и обяснява всички експериментални наблюдения във [[физика на високите енергии|физиката на високите енергии]] и [[ядрена физика|ядрената физика]] до този моментмиг.

Известни са 4четири [[ фундаментални взаимодействия]] (сили) между елементарните частици. Подредени пов намаляващанамаляващ силаред, те са: [[силно взаимодействие|силно]], [[електромагнитно взаимодействие|електромагнитно]], [[слабо взаимодействие|слабо]] и [[гравитационно взаимодействие|гравитационно]] взаимодействие. Стандартният модел обединява електромагнитното и слабото взаимодействие в единноедно взаимодействие, наречено [[електрослабо взаимодействие|електрослабо]]. Съществуват теории, които разширяват стандартния модел, икато обединяват и другите взаимодействия, но тетези теории все още не са непотвърденипотвърдени експериментално. Теориите наза [[Велико обединение|Великото обединение]] (началото на 80-те години на XX век) обединяват силното и електрослабото взаимодействие. [[Суперструнна теория|Суперструнната теория]] (от края на 80-те години) на XX век обединява всичките четири взаимодействия. Същото се стреми да направи нейнатанейният конкурентнаконкурент — теорията за [[Примкова квантова гравитация|примкова квантова гравитация]] (от края на 90-те години на XX век).