Народна република България: Разлика между версии

През 1948 – 1953 г. се провежда [[съветизация на българската икономика]]. Примитивният характер на българската икономика преди 1946 г. и сходството ѝ с тази на СССР в първите му години са причина налагането на плановото стопанство да въздейства положително на стопанската дейност много по-бързо, отколкото в другите източноевропейски държави.<ref>[https://archive.is/20121213085204/lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0058) Foreign and Economic Policies], Библиотека на Конгреса.</ref> Между 1950 и 1973 г. БВП на главата от населението нараства от $ 1651 на $ 5284,<ref name="madison185">{{Harvnb|Madison|2006|p=185}}</ref> а през 1989 г. е $ 6217.<ref>{{cite book|last1=Teichova|first1=Alice|last2=Matis|first2=Herbert|title=Nation,Но State,от and1944-та theдо Economy1989 inг. History|publisher=Cambridgeняма Universityтри Press|year=2003|isbn=0521792789|page=138}}</ref>поредни години на икономически растеж.

През втората половина на 1950-те год. политиката на интензивна [[индустриализация]], финансирана от бюджета, и концентриране на трудови ресурси в градовете довежда до значителен икономически растеж.<ref name="иванов-2">{{cite book | last = Иванов | first = Мартин | year = 2008 | title = Реформаторство без реформи. Политическата икономия на българския комунизъм 1963 – 1989 г. | publisher = ИИБМ/Институт „Отворено общество“ | location = София | pages = 59 – 60 | isbn = 978-954-28-0198-6}}</ref> По времето на [[Вълко Червенков]] (1950 – 1956) България претърпява значителна индустриализация със среден ръст на икономиката от 22,8%.<ref>[http://www.duma.bg/2006/1206/161206/obshtestvo/ob-5.html Интервю с бившия журналист и партизанин Добри Желев], в. „Дума“</ref> Основният двигател на индустриализацията е привличането на стопански ресурс от селото чрез ниски изкупни цени на селскостопанската продукция и висока продажна цена в търговската мрежа. Това е възможно поради наложената колективизация, партийното управление на селското стопанство и пълната икономическа зависимост на селяните.<ref>{{cite book | last = Знеполски | first = Ивайло | year = 2008 | title = Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория | publisher = Институт за изследване на близкото минало, Издателство Ciela | location = София | pages = 201 | isbn = 9789542802365}}</ref> Индустриализацията продължава до средата на 1980-те год., макар и с далеч по-малки темпове. По-голямата част от износа (82,5% за 1988 г.) е ориентирана към социалистическите страни, като се изнасят главно хранителни продукти, машини (вкл. изделия на електротехническата промишленост и електронно-изчислителна техника) и промишлено оборудване (60,5% от общия износ).<ref>[http://www.umsl.edu/services/govdocs/wofact90/world12.txt CIA – The World Factbook], 1990</ref>

Около 1960 г. този модел на екстензивно развитие спира да функционира и растежът започва бавно, но устойчиво, да намалява, като процесът е съпътстван и със започналото около 1953 г. трайно намаляване на прираста на населението.<ref name="иванов-2">{{cite book|last=Иванов|first=Мартин|year=2008|title=Реформаторство без реформи. Политическата икономия на българския комунизъм 1963 – 1989 г.|publisher=ИИБМ/Институт „Отворено общество“|location=София|pages=59 – 60|isbn=978-954-28-0198-6}}</ref> Дефицитът в платежния баланс, високият външен дълг и системните загуби в селското стопанство и цели сектори на промишлеността остават постоянни проблеми до края на века.<ref name="иванов-2"/> В края на 50-те години страната изпада в [[Българска дългова криза (1958 – 1962)|дългова криза]] и правителството е принудено да продаде [[златен резерв|златния резерв]], за да изплати част от дълговете си, главно към Съветския съюз.<ref name="вачков">{{cite | фамилия-част = Вачков | име-част = Даниел | автор-част-препратка = Даниел Вачков | заглавие-част = Икономиката на комунистическа България (1944 – 1962) | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 297 – 298}}</ref> Въпреки това в края на 1960-те год. около 1/3 от разходите на бюджета служат за покриване на загуби на предприятията, а други 40% – за безвъзмездни инвестиции, които те не могат да финансират сами.<ref name="иванов-2"/>