Работите на австро-унгарския учен от еврейски произход [[Юлиус Лилиенфелд]] и първите му патенти като професор в [[Лайпцигски университет|Лайпцигския университет]] са първите документирани идеи за уреди с използване на ефекта на [[електрическо поле]]. След емиграцията си в САЩ през 1926 г. той продължава да работи по проблема и получава редица патенти.
През 40[[1940-те]] години на 20-ти век работата на [[Уилям Шокли]] по управляем резистор изпитва затруднения, и в опита си да анализират причините за неуспеха му, [[Уолтър Братейн]] и [[Джон Бардийн]] създават контактния биполярен транзистор, чието официално обявяване е през 1947 г. По-късно Шокли модифицира [[биполярен транзистор|биполярния транзистор]] до днешния му вид с p-n преходи, за което тримата през 1956 г. са удостоени с [[Нобелова награда]] по физика. Адвокатите на [[Бел Лабс]] попълват четири заявки за патент, но съгласно техните очаквания идеите за полеви транзистор са отхвърлени като неоригинални въз основа патентите на Лилиенфелд, и патенти са издадени само за контактния и транзистора с преходи.
Адвокатите на Бел Лабс попълват четири заявки за патент, но съгласно техните очаквания идеите за полеви транзистор са отхвърлени като неоригинални въз основа патентите на Лилиенфелд, и патенти са издадени само за контактния и транзистора с преходи.
Шокли продължава работата по създаване на реално работещ полеви транзистор заедно с Пиърсън.
