Директория: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 1:
'''Директорията''' ({{lang-fr|Directoire exécutif}}) се нарича [[изпълнителна власт|изпълнителната власт]] във [[Франция]] в периода между [[2 ноември]] [[1795]] и [[10 ноември]] [[1799]] в хода на [[Френска революция|Френската революция]]. Тя се състои от петима директори, като за времето на съществуването ѝ нейни членове са общо 13 души.
 
== ПредисторияПърви години ==
След [[Термидориански преврат|Термидорианския преврат]] създадената структура на управление се запазва, но още през първите месеци са премахнати терорът, централизацията и регулирането на цените. Двата комитета за обществено спасение и за обществена безопасност не са разпуснати, но губят влиянието си. Републиканският строй се запазва въпреки събудените надежди на емигрантите и роялистите за възстановяване на монархията, защото състоянията на новите управници са създадени в резултата на незаконни продажби, спекула и дори непосредствен грабеж на земи и богатства от аристокрацията и църквата<ref>{{cite book | last = Глушков | first = Христо | year = 1989 | title = Френската революция 1789-1799 | publisher = Народна просвета |page = 183 }}</ref>
 
Конвентът оцелява още около година, но от него бързо са отстранени някои от най-екстремисткитеекстремистки настроените якобинци: Бийо-Варен и Коло д’Арбоа са заточени във [[Френска Гвиана]], а Кариер, Дюма и Фукие-Тренвил (съответно председател и прокурор на Революционния трибунал) са пратени на гилотината. Самият Революционен трибунал е ликвидиран, общественият обвинител Фукие Тенвил арестуван, а много жирондинци са амнистирани<ref name="Grigorov">{{cite book |title= История на новото време |last= Борислав|first=Гаврилов |year= 2011|publisher= Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|location=София |isbn=978-95407-3081-3 |pages=172 }}</ref>
 
Републиканската строгост на нравите отстъпва на ново обществено поведение, като се връщат разкошът и удоволствията, а богатите граждани се отдават на развлечения и изпълват улиците. Нравите и моралът на якобинците отиват в миналото, както и модата на скромно облекло и на прикриването на личното богатство. Става забранено непознати граждани да си говорят на „ти“{{hrf|Пантев|2010|332}}. За противодействие на бунтовете в Париж и големите градове са сформирани въоръжени групи от богати младежи – мюскадини, които се прочуват с преследването на якобинците. Те нахлуват в театрите и разрушават якобинските кафенета. В крайна сметка Якобинският клуб е закрит в края на ноември 1794 г.