Разлика между версии на „Директория“

→‎top: увод по англ
(→‎top: увод по англ)
'''Директорията''' ({{lang-fr|Directoire exécutif}}) сее наричакомитет, натоварен с [[изпълнителна власт|изпълнителната власт]] във [[Франция]] в периода между [[2 ноември]] [[1795]] и [[10 ноември]] [[1799]] в хода на [[Френска революция|Френската революция]]. Тя се състои от петима директори, като за времето на съществуването ѝ нейни членове са общо 13 души.
 
Тя идва на мястото на Комитета по обществена безопасност и след [[Преврат от 18 брюмер|преврата от 18 брюмер]] (8 – 9 ноември 1799) е заменена от [[Френско консулство|Консулството]]. Директорията дава името на последните четири години от Френската революция.
 
Директорията се намира в постоянно състояние на война с коалиции от чужди държави, които по различно време включват [[Великобритания]], [[Австрия]], [[Прусия]], [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]], [[Руска империя|Руската]] и [[Османска империя|Османската]] империи. Франция анексира [[Белгия]] и левия бряг на [[Рейн]], а голяма част от [[Италия]] е покорена от Бонапарт. Директорията създава шест [[Дъщерна република|дъщерни републики]] в Италия, Швейцария и Нидерландия по подобие на [[Първа френска република|френската]] с кратко съществуване. Завладените територии и градове са заставени да изпращат във Франция пари и произведения на изкуството, с които се изпълва създаденият през 1793 г. музей [[Лувър]] в Париж. Армията на Бонапарт [[Египетска кампания|завоюва Египет]] и достига до [[Акра (Израел)|Акра]] в [[Сирия]]. Директорията успява да се справи с [[Вандейско въстание|въстанието във Вандея]], водено от роялисти и продължило няколко години, но не успява да подкрепи избухналото през 1798 г. въстание в [[Ирландия]] и да създаде Ирландска република.
 
Икономическата криза във Франция продължава и по времето на Директория. В началото хазната е празна, асигнациите са паднали до частица от първоначалната им стойност, а цените се повишават постоянно. Директорията спира печатането на асигнации и стойността на парите се възстановява, но това води на свой ред до криза, защото цените и надниците падат, но икономическата дейност застива.
 
През първите две години от периода е прекратен терорът от времето на [[Якобинска диктатура|якобинската диктатура]]; спрени са масовите екзекуции и са отслабени репресиите. Якобинският клуб е затворен, а опитът за въоръжена якобинска съпротива е потушен, както и заговорът на [[Гракх Бабьоф]], проповядващ насилствена борба срещу богатството. якобинците обаче възвръщат влиянието си в двата законодателни Съвета след разкриването на роялисткия заговор на генерал [[Шарл Пишегрю]] и отново засилват мерките против църквата и емигрантите. В Директорията също влизат якобинци и в нея възникват разногласия. Тя постепенно губи подкрепа, като пораженията на френската армия по фронтовете допринасят за нестабилността. Завръщането на Бонапарт се оказва навременно за подготвянето на военен преврат, който е успешно проведен на 8 – 9 ноември 1799 г. Превратът прекратява управлението на Директорията, установява консулство начело с Наполеон и на практика приключва Френската революция{{hrf|Глушков|1989|209}}.
 
== Първи години ==