Лаборатории „Бел“: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 6:
Основани са през [[1925]] г. като изследователски център на компанията [[AT&T]]. Били са изследователски център на корпорацията [[Alcatel-Lucent]], днес са собственост на [[Нокия]].
В периода 1939 – 1942 г. [[Джордж Стибиц]] работи върху [[Компютър|изчислителна машина]] на базата на релета. Електромеханичният компютър на Джордж Стибиц е предназначен да изпълнява операции върху [[Комплексно число|комплексни числа]] и е първият компютър с отдалечен достъп ({{lang-en|remote access}}). Данните се въвеждат от [[телекс]]на машина и резултатите се изписват също на телексната машина.<ref name = "Stibitz">Stibitz G. R., „Complex Computer“, US Pat. No. 2,668,661, filed Apr. 19, 1941, granted Feb. 9, 1954</ref>▼
== История ==
Продължение на електромеханичния компютър е следващ, електронен компютър, патентован през август 1942 г. от [[Самуел Уилямс]] (Samuel B. Williams).<ref name = "Samuel">Williams S. B., "Electronic Computer”, US Pat. No. 2,502,360, filed Mar. 14, 1947, granted Mar. 28, 1950 continuation in part of US Pat. Appl. No. 454,467 filed Aug. 11, 1942; https://www.google.com.au/patents/US2502360</ref> Компютърът на Уилямс изпълнява знакови аритметични операции събиране, изваждане, преместване, умножение, деление и корен квадратен.▼
=== Първи изчислителни машини ===
▲Във връзка с опита си от телефонните централи компанията логично прави първите си опити в изчислителната техника на базата на релета. В периода 1939 – 1942 г. [[Джордж Стибиц]] работи върху [[Компютър|изчислителна машина]] на базата на релета. Електромеханичният компютър на Джордж Стибиц е предназначен да изпълнява аритметични операции върху [[Комплексно число|комплексни числа]] и е първият компютър с отдалечен достъп ({{lang-en|remote access}}). Данните се въвеждат от [[телекс]]на машина и резултатите се изписват също на телексната машина.<ref name = "Stibitz">Stibitz G. R., „Complex Computer“, US Pat. No. 2,668,661, filed Apr. 19, 1941, granted Feb. 9, 1954</ref>
Поради нуждата от обемни изчисления с напредването на войната следващият изчислителен проект е т.нар. „Relay
Interpolator,“ съдържащ около 500 телефонни релета и [[телетип]] за вход и изход. Следва „Ballistic Computer“ с около 1300 релета, по-сложен от предшестващия го Relay Interpolator, но отново със специализирано приложение и ограничен само до някои видове изчисления. Най-накрая през 1944 г. the Bell Telephone Laboratories започва проект на универсална изчислителна машина Computing Machine-I. Тя се различава от предходните по големина – съдържа над 9000 релета и около 50 телетипа,
заема площ от 1000 квадратни фута и тежи около 10 тона. Освен това е по-гъвкава, по-универсална и по надеждна, като може да оперира и автоматично, без оператори{{hrf|Randell|1973|257}}.
▲<!-- Продължение на електромеханичния компютър е следващ, електронен компютър, патентован през август 1942 г. от [[Самуел Уилямс]] (Samuel B. Williams).<ref name = "Samuel">Williams S. B., "Electronic Computer”, US Pat. No. 2,502,360, filed Mar. 14, 1947, granted Mar. 28, 1950 continuation in part of US Pat. Appl. No. 454,467 filed Aug. 11, 1942; https://www.google.com.au/patents/US2502360</ref> Компютърът на Уилямс изпълнява знакови аритметични операции събиране, изваждане, преместване, умножение, деление и корен квадратен. -->
== Открития и разработки ==
За своето време Лабораториите Бел са без аналог в областта си, разработвайки широк обхват от революционни технологии, включително [[радиоастрономия]], [[транзистор]]а, [[лазер]]а, [[теория на информацията]], [[операционна система|операционната система]] [[UNIX]], [[C (програмен език)|програмния език C]] и [[C++|програмния език C++]].
Line 24 ⟶ 28:
* 2009 г.: [[Уилард Бойл]], [[Джордж Смит (физик)|Джордж Смит]] и [[Чарлз Као]] поделят Нобелова награда за физика.
==
<references/>
* {{cite book |title= The Origins of Digital Computers, Selected Papers |last=Randell |first=Brian |year= 1973|publisher= Springer-Verlag|location=Berlin· Heidelberg· New York |isbn= 978-3-642-96147-2|pages= 464}}
== Външни препратки ==
| |||