XLII народно събрание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
[[File:National Assembly of Bulgaria Sofia TB.jpg|thumb|340px|Сградата на [[Народно събрание на България|Народното събрание]]]]
'''42-рото Народно събрание''' е [[народно събрание на България|обикновено народно събрание на България]], което е сформирано според резултатите от извънредниизвънредните [[Парламентарни избори в България (2013)|парламентарни избори в България]], проведени на 12 май 2013 г. Първото му заседание е на 21 май 2013 г.<ref>[http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/50/ID/3538 Първо заседание на 42-рото Народно събрание, стенограма], parliament.bg от 21 май 2013</ref>, а последното - на 4 август 2014 г.<ref name="ParliamentResign">[http://news.ibox.bg/news/id_363546897 42-рият парламент прие новите 225 млн.лв. за НЗОК и си тръгна, news.bg, 4 август 2014]</ref> На 6 август 2014 г. с указ на [[Президент на България|Президентапрезидента]] [[Росен Плевнелиев]] 42-рото Народно събрание е официално разпуснато.<ref name="PresidentOrder">[http://www.standartnews.com/balgariya-politika/prezidentat_razpusna_ns_naznachi_sluzhebniya_kabinet-249051.html Президентът разпусна НС, назначи служебния кабинет, standartnews.com, 6 август 2014]</ref>
 
Народното събрание избира [[Правителство на България (89)|89-отото правителство на България]]. За работата на 42-рото Народно събрание и избраният от него кабинет обществените оценки са противоречиви. То преживява едни от [[Протести срещу кабинета „Орешарски“|най-продължителните и многобройни граждански протести]], добили популярност с името [[ДАНСwithme]], на които десетки хиляди българи призовават за оставка на кабинета, Народнотонародното събрание и провеждане на нови избори. Кратковременно се провеждат и контрапротести, насочени срещу [[Президент на България|Президентапрезидента на България]] [[Росен Плевнелиев]].
 
Началото на работата на 42-рото Народно събрание започва с политически конфронтации, които до средата на 2014 годинаг. прерастват в политическа криза. Коалицията между [[БСП]], [[ДПС]] и [[Атака (партия)|Атака]], които подкрепят кабинета, се разпада заради вътрешни противоречия и незадоволителни резултати на Евроизборите през май 2014 <ref>[http://www.vesti.bg/evroizbori2014/izborenden/ianaki-stoilov-tova-e-tezhka-zaguba-za-bsp-6013077 Янаки Стоилов: Това е тежка загуба за БСП, Вести.бг, 25 май 2014]</ref><ref>[http://offnews.bg/news/Политика_8/Станишев-подаде-оставка_359401.html Станишев подаде оставка, OFFnews.bg, 5 юли 2014]</ref><ref>[http://www.vesti.bg/bulgaria/politika/dps-poiska-ostavka-i-izbori-do-kraia-na-godinata-6013973 ДПС поиска оставка и избори до края на годината, Vesti.bg, 5 юни 2014]</ref>. Положението се влошава от криминалнокриминалното източване на [[Корпоративна търговска банка]] <ref>[http://www.blitz.bg/news/article/278568 Вижте официалната позиция на БНБ за КТБ, БЛИЦ, 11 юли 2014]</ref> и неуспехът на правителството и [[Българската народна банка]] да гарантират пълното изплащане на всички застрашени депозити <ref>[http://politikata.net/брюксел-притиска-българия-да-осигури/66734/ Брюксел притиска България да осигури достъп до гарантираните депозити в КТБ, Politikata.net, 2 август 2014]</ref>. Фискалната политика на кабинета също търпи критики заради издаването на нов външен дълг в размер на 3 млрд. лева <ref>[http://ureport.bg/19670/2014/06/27/ikonomika/balgariya-uspeshno-emitira-nov-dalg-s-dohodnost-3-056/ България успешно емитира нов дълг, Ureport, 27 юни 2014]</ref> и недоброто изпълнение на държавния бюджет, което налага гласуване на нови 225 млн. лева за сектор „Здравеопазване“ <ref name="ParliamentResign" />. Сложната политическа, икономическа, социална и обществена обстановка принуждават [[Министър-председател на България|министър-председателятпредседателя на България]], [[Пламен Орешарски]], да подаде оставка на 23 юли 2014 г. <ref>[http://www.standartnews.com/balgariya-politika/oresharski_podade_ostavka-247288.html Орешарски подаде оставка, Стандарт, 23 юли 2014]</ref>, която бива приета от НС на 24 юли <ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4209954 Приеха оставката на кабинета „Орешарски“, 24 часа, 24 юли 2014]</ref>. На 6 август същата година 42-рото Народно събрание е разпуснато с указ на президента [[Росен Плевнелиев]] <ref name="PresidentOrder" />.
 
== Парламентарни групи ==
Ред 22:
| style="background:#BEBEBE;"| [[Движение за права и свободи]] || 400 466 || || || 36
|-
| style="background:#CFCFCF;"| [[Партия Атака|Атака]] || 258 481 || || || 23
|-
|| Общо: || 2 683 093 || || || 240
Ред 38:
| [[Коалиция за България]]
|-
| заместник- председател
| [[Мая Манолова]]
| [[Коалиция за България]]
|-
| заместник- председател
| [[Христо Бисеров]] (21 май 2013 – 7 ноември 2013 г.)
[[Алиосман Имамов]] (от 12 ноември 2013 г.)
| [[Движение за права и свободи]]
|-
Ред 90:
* Постоянна делегация на Народното събрание в Асамблеята на Европейската сигурност и отбрана / Асамблеята на Западноевропейския съюз – ''12 народни представители''
 
== Депутати от 42 Народно събрание, сътрудничили на службитеспециалните служби по време на комунистическия режим ==
Дванадесет от избраните депутати в 42-рото Народно събрание са били сътрудници на бившата [[Държавна сигурност]]:<ref>{{Цитат уеб
| уеб_адрес = http://desebg.com/2011-01-06-11-34-55/1223--42-
Ред 110:
* [[Румен Иванов (ДС)|Румен Иванов]] – [[ГЕРБ]]
* [[Стефан Дедев]] – [[ГЕРБ]]
* [[Минчо Минчев (политик, р. 1944)|Минчо Минчев]] – известен на службите с псевдонима „Арабаджиев“, Минчо Минчев е; агент на [[Държавна сигурност#Управление „Борба с идеологическата диверсия“|Шесто управление на ДС]] – ''„Борба с идеологическата диверсия“'' от 1985 г., а; след промените от 1989 г. – депутат от [[БСП]]
* [[Росен Малинов]] – [[БСП]]КБ
* [[Румен Гечев]] – секретен сътрудник на [[Първо главно управление]] на ДС от 1987 г., депутат от [[БСП]],; известен с псевдонима ''Економов -''. КБ
* [[Христо Монов]] – [[БСП]]КБ
* [[Лютви Местан]] – агент Павел на военното контраразузнаване от 1979 г., депутат от- [[ДПС]]
* [[Ахмед Башев]] – агент Манол на Областно управление на МВР-ДС - Благоевград от 1988 г.,; бивш кмет на [[община Гърмен]], депутат от- [[ДПС]]
* [[Рамадан Аталай]] – агент Вергил на Софийско градско управление на МВР-ДС от 1982 г., депутат от- [[ДПС]]
* [[Янко Янков (политик)|Янко Янков]] – [[ДПС]]
* [[Станислав Станилов]] – агент Светлин на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) от 1986 г., депутат от- [[Атака (партия)|Атака]]
* [[Емил Георгиев (политик)|Емил Георгиев]] – агент Станислав към ОУ на МВР-Видин-ДС; кандидат- заВидин народен представител в 42 НС, издигнат от КП „Коалиция за България“ в 25-и МИР-СофияКБ
 
== Скандали ==
=== Избор на кабинет ===
С избирането на четирите партии става ясно, че техните интереси ги свеждат до два лагера с еднакъв брой депутати: 84 БСПКБ + 36 ДПС = 120; 97 ГЕРБ + 23 Атака = 120. След като ГербГЕРБ връща своя мандат за сформиране на правителство, те и Атака заявяватзаявява, че няма да подкрепятподкрепи предложение за правителство от другите две партии. На 29 май, парламентарните групи и на двете партии присъстват в Народното събрание в пълен състав, но не се регистрират, с изключение на лидера на Атака, който осигурява необходимия кворум за започване на заседанието, на което е одобрено [[Правителство на България (89)|89-отото Правителство на България]].<ref>[http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/50/ID/3588 Пленарно заседание, сряда 29 май 2013 г], ''parliament.bg'', посетена окт 2013.</ref><ref>[http://tv7.bg/Новини/България/Политика/Парламентът-решава-за-кабинета-Орешарски-_l.1_i.9757603_c.36.html#.Uk7zX9Kmjow Парламентът решава за кабинета „Орешарски“], [[TV7]], 29 май 2013. Посетена окт 2013.</ref> Като се има предвид пълния паритет на политическите сили в парламента, осигуряването на този кворум се превръща в едно от най-очакваните парламентарни събития в този политически мандат. Регистрирането на 121-вия глас от лидера на Атака обаче поражда много въпросителни. Мнозина заклеймяват БСП, ДПС и Атака в договорка и в нова Тройна коалиция <ref>[http://btvnews.bg/article/bulgaria/obshtestvo/protestna-mrezha-bsp-dps-i-ataka-nalagat-diktatura.html Протестна мрежа: БСП, ДПС и „Атака“ налагат диктатура Ден 64], btvnews.bg, Протестна мрежа, 19 август 2013</ref><ref name=":0">[http://www.mediapool.bg/kabinetat-oresharski-izbran-ot-bsp-i-dps-s-osiguren-kvorum-ot-ataka-news206902.html Кабинетът „Орешарски“ избран от БСП и ДПС с осигурен кворум от „Атака“], mediapool.bg, 29 май 2013</ref>. На първото заседание на 42-рото Народното събрание, от Атака обявяват, че няма да подкрепят нито правителство от страна на БСП и ДПС, нито от страна на ГЕРБ <ref>[http://pressadaily.bg/publication/15448-Сидеров:-„Атака”-няма-да-подкрепи-никакво-правителство/ „Атака” няма да подкрепи никакво правителство], Преса Daily, 21 май 2013</ref>. Реално обаче лидерът на Атака, без значение на неговата позиция при вота, упражнява необходимия глас, с който осигурява минимално необходимия кворум, при който се гарантира правителство на БСП и ДПС <ref name=":0" />. Останалите депутати от Атака не гласуват против кабинета, въпреки убежденията на лидера на Атака, че партията му е против всякакво правителство.
 
=== ИзборътИзбор на Делян Пеевски за шефпредседател на ДАНС ===
На 14 юни 2013 г., три дни след като са гласувани промени в закона за ДАНС, които прехвърлят правомощията за избора зана шеф на ДАНС от президента на [[Министерски съвет|Министерския съвет]] <ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2053239 Росен Плевнелиев няма да налага вето на Закона за ДАНС], в. 24 часа, линк от 12 юни 2013</ref>, премиерът [[Пламен Орешарски]] прави извънредно предложение, невписано в дневния ред на заседанието на Парламента, за номинация на депутата от [[ДПС]] [[Делян Пеевски]] за шеф на [[ДАНС|Държавната агенция за национална сигурност]].
 
=== „Тефтерчето на Златанов“ ===
През юли 2013 г. председателят на парламентарната Комисиякомисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Христо Златанов, излъчен от партия [[ГЕРБ]], бива привлечен като обвиняем за „длъжностно престъпление“. При обиск в дома му разследващите откриват тефтерче със записки, които подсказват опити на Златанов за „търговия с влияние“ и „упражняване на натиск“.<ref name=":1">[http://www.vesti.bg/bulgaria/sad/skandalni-zapisi-za-politici-v-tefter-na-filip-zlatanov-5937191 Скандални записки за политици в тефтера на Филип Златанов], vesti.bg от 17 юли 2013
</ref> Бележките съдържат инициалите И.Ф., Ц.Ц. и Б.Б., както и имената на Президентапрезидента [[Росен Плевнелиев]] и [[Димана Ранкова]], бивш зам. шеф на Комисията за финансов надзор (КФН) и настоящ съветник на Президентапрезидента <ref>[http://www.mediapool.bg/taen-belezhnik-na-zlatanov-za-politicheski-porachki-po-shema-iftstsbb-news208959.html Таен бележник на Златанов за политически поръчки по схема „ИФ→ЦЦ→ББ“], mediapool.bg от 17 юли 2013
</ref>. Част от текстовете в бележките са следните: „Винаги да се уведомява ИФ за обаждания от първите мъже на държавата + председатели на комисии ИФ – ЦЦ – ББ“, „Да се удари Трайчо Трайков“, „да не се работи по Емил Димитров до март месец тази година, а след това да се работи срещу Емил Димитров, защото вече нямало да е депутат“, „Активна работа и по Ангел Семерджиев“, „Кмета на Кръстева – да има конфликт“, „Илич Томински – да се удари“. Изданията „Капитал“ и „Дневник“ са описани като „вражески“.<ref name=":1" />
 
=== ДанъчнитеДанъчни измами на Христо Бисеров ===
На 3 ноември 2013, г. [[Христо Бисеров]] подава оставка като заместник- председател на 42-рото Народно събрание и като депутат <ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2412591 Христо Бисеров подаде оставка като зам.-председател на ДПС, напуска и НС], в. 24 часа от 3 ноември 2013.
</ref>. На 7 ноември 2013 г. срещу него е образувано досъдебно производство от Софийска градска прокуратура за „за данъчни„данъчни престъпления и пране на пари“, както и за „представяне на декларация с невярно съдържание пред Сметната палата“ <ref>[http://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/prokuraturata-proveriava-hristo-biserov-za-danychni-prestypleniia-i-prane-na-pari,161067/ Прокуратурата проверява Христо Бисеров за данъчни престъпления и пране на пари], Investor.BG от 7 ноември 2013
</ref>. Производството е образувано от главенглавния прокурор [[Сотир Цацаров]] и е насочено към [[Христо Бисеров]] и [[Ивайло Главинков]], който е съучаствал в престъпленията. Внесеното от Прокуратурата дело е с искане за 4-годишен затвор<ref name=":2">[https://news.bg/crime/opravdaha-biserov.html Оправдаха Бисеров], news.bg, 1 декември 2015</ref>. Скандалният случай разпалва недоволство в обществото, като поставя под въпрос морала на народните представители и председателитеръководството на Парламента, имайки се предвид, че само няколко месеца по-рано те полагат клетва пред Конституцията на страната.
 
На 1 декември 2015 г. Христо Бисеров е оправдан по всички обвинения<ref name=":2" />. На 10 февруари 2016 г. делото срещу Бисеров е окончателно прекратено<ref name=":3">[https://news.bg/crime/prekratiha-sadebnoto-proizvodstvo-za-prane-na-pari-sreshtu-hristo-biserov.html Прекратиха съдебното производство за пране на пари срещу Христо Бисеров], news.bg, 10 февруари 2016
</ref>. Причина за прекратяването на делото е липса на неоспорими доказателства за вина от страна на подсъдимите. В хода на разследването държавното обвинение поисква официално от [[Швейцария]] разкриване на банкова тайна на сметките на двамата обвиняеми. В отговор швейцарската страна отказва, с което обвинението не успява да проследи източниците на имуществото на обвиняемите и начинът на придобиването им<ref name=":3" />.
 
=== Хулигански скандал по време на полет София - Варна ===
На 6 януари 2014 годинаг. по време на редовен полет София – Варна, лидерът на партия Атака извършва престъпление от общ характер<ref>[http://www.mediapool.bg/prokuraturata-ima-dostatachno-danni-che-volen-siderov-e-izvarshil-prestaplenie-news215273.html Прокуратурата за скандала по време на полета София-Варна, mediapool.bg]</ref>. По време на снижаването за кацане на самолета българският народен представител се приближава до друг пътник в самолета, който седи до прозореца на място 11C, и изисква документите ѝ, като се аргументира, че е депутат<ref name=":steward-story">[http://www.razkritia.com/262258/styuardesata-ot-skandalniya-polet-sas-siderov-progovori-za-incidenta/ Разказ на стюардеса за скандала по време на полета София-Варна, razkritia.com]</ref>. Въпросният пътник се оказва френското културно аташе в България г-жа Стефани дьо Мартие <ref name=":steward-story" /><ref name=":french-embassy">[http://www.mediapool.bg/frenskoto-posolstvo-nastoya-za-merki-spryamo-siderov-news215302.html Френското посолство настоя за мерки спрямо Сидеров]</ref>. В опит да помогне за успокояване на напрежението се включва стюардесата на самолета, която моли народния представител да седне на мястото си. Той отказва и се налага капитанът на самолета да се намеси, за да бъде озаптен лидерът на Атака. Този опит също се оказва неуспешен и впоследствие г-жа дьо Мартие предоставя въпросните документи. След инцидента посолството на Франция излиза с официална позиция по случилото се<ref name=":french-embassy" />.
{{цитат|Френски дипломатически служител е станал жертва на обиди и заплахи от страна на български гражданин по време на полет на компания България Ер от София за Варна, на 6 януари вечерта. Този гражданин е отправил груби упреци към него, свързани с националността му, и е използвал депутатските си права за да изиска проверка на документите на този дипломатически служител, при положение че, не бидейки полицай, той няма такова право.
 
Ред 155:
=== Контрапротест, искане за импийчмънт на президента и подписка в подкрепа на кабинета ===
=== Оставката на правителството на [[Пламен Орешарски]] ===
На [[23 юли]] 2014 годинаг. [[Пламен Орешарски]] подава оставкатаоставка на правителството, след като в началото на месец юни [[ДПС]] обявява, че товатози правителствокабинет няма да изкара пълния си мандат. На [[29 юни]] 2014 годинаг. след консултации при президента [[Росен Плевнелиев]], става ясно че настоящото народно събрание ще бъде разпуснато на [[6 август]], а предсрочните парламентарни избори ще са на [[5 октомври]] 2014 годинаг.
 
=== Международна реакция ===