Давид Хилберт: Разлика между версии

Хилберт и неговите студенти развиват съществени части от математическатаматематическия инфраструктураапарат, необходиманеобходим за [[квантова механика|квантовата механика]] и [[обща теория на относителността|общата теория на относителността]].

Давид Хилберт е първото от двете деца в семейството на юриста Ото Хилберт и съпругата му Мария Терезе Хилберт. Той е роден на [[23 януари]] [[1862]] година в [[Източна Прусия]] – в [[Кьонигсберг]], както сам той твърди, или в близкия [[Знаменск|Велау]], където по това време работи баща му.{{hrf|Reid|1996|1- – 2, 8}} Майката е от търговско семейство и има интереси в областта на [[астрономия]]та, [[философия]]та и [[приложна математика|приложната математика]].

През есента на 1872 година Давид Хилберт постъпва в гимназията „Фридрихсколег“ (посещавана някога и от [[Имануел Кант]]), а година преди завършването се премества в гимназията „Вилхелм“, където е засилено обучението по [[естествени науки]].{{hrf|Reid|1996|4- – 7}} Там не показва някакви забележителни способности.

През 1880 година Хилберт започва следването си в [[Кьонигсбергски университет|Кьонигсбергския университет]], наричан „Албертина“ – първокласно учебно заведение със забележителни традиции в областта на математиката. Там [[Хайнрих Вебер]] пръв забелязва математическата надареност на младия студент. През пролетта на 1882 година Хилберт се запознава с [[Херман Минковски]] – две години по-млад негов съгражданин, които завършва гимназия по-рано от обичайното и учи три семестъра в [[Берлин]], преди да се върна в Кьонигсберг.{{hrf|Reid|1996|11- – 12}} През 1884 година от [[Гьотинген]] в Кьонигсберг пристига и [[Адолф Хурвиц]], който става извънреден професор. Това поставя началото на активно и плодотворно сътрудничество между тримата, като Хилберт и Минковски си оказват силно взаимно влияние през цялата си кариера.

През 1886 година е Хилберт е хабилитиран с един труд върху теорията на инвариантите и става [[приватдоцент]]. През 1892 година вече е извънреден професор, а през 1893 година получава редовна професура. През 1892 година Хилберт се жени за дългогодишната си приятелка Кете Йерош (1864- – 1945), дъщеря на местен търговец.{{hrf|Reid|1996|36}} В Кьонигсберг се ражда единственото им дете – Франц Хилберт (1893- – 1969). През целия си живот Франц страда от недиагностицирано психическо заболяване, а ограничените му умствени способности са причина за тежко разочарование за неговия баща.{{hrf|Reid|1996|139}}

През [[1917]] г. пише достоен некролог за [[Жан Гастон Дарбу]], чиято страна е във война с Германия. Помага на [[Еми Ньотер]] да получи пост, въпреки че дотогава не е имало в университета жена приватдоцент. Още от най-ранното си приятелство с [[Минковски]] и [[Хурвиц]] за него няма значение дали са арийци или не. За него е важна само науката. Когато в Кьонигсберг получава почетно гражданство, Хилберт произнася вълнуваща реч и завършва с думите: " Ние„Ние трябва да знаем. Ние ще знаем."“ Тези думи са написани на гроба на великия учен в Гьотинген.

В 1900г1900 г. на световния математически конгрес в Париж Давид Хилберт поставя пред математическата общност и обсъжда 23 проблема, чието решаване той представя като ориентрориентир и предизвикателство за започващото столетие. Те стават известни като „[[Хилбертови проблеми]]“.