|
==Формула 1==
===Шадоу и Ероуз (1978-1981)===
Дебюта на Патрезе във Формула 1 стана в [[1997 Голяма награда на Монако|ГП на Монако 1977]], след като отбора бе принуден да смени пилотите, след като [[Ренцо Дзордзи]] имаше финансови проблеми. През този сезон той постига и първите си точки с 6-то място във Фуджи. През следващата година [[Джаки Оливър]], шеф на Шадоу напуска тима, за да сформира отбора на [[Ероуз]] като взима Патрезе със себе си.
През 1978 вече в новият си отбор, Патрезе имаше възможност да спечели [[1978 Голяма награда на ЮАР|ГП на Южна Африка]], преди да получи повреда в двигателя, 15 обиколки до финала. По-късно през сезона, италианеца бее въвлечен в инцидент с [[Джеймс Хънт]] и други пилоти, в това число [[Рони Петерсон]] пона времестарта на [[1978 Голяма награда на Италия|ГП на Италия]]. Макар поражениятаконтузиите пона шведа да не са били живото-затрашаващи, той починапочива ден след състезанието от емболизъм. По заповед издадениздадена от Организацията на ГрандГран При пилотите, на Патрезе бему е забранензабранено да участва на следващото състезание в Уоткинс Глен. След инцидента Хънт обвиниобвинява Патрезе, заради това че италианеца причиние причинил катастрофата, като зрителите по ББС, често чуват острите коментари на Хънт към Патрезе, всеки път когато италианеца е в обектива на камерите през периода 1980-1993. Британеца смята че Патрезе бее причината [[Макларън]]-а на Хънт и [[Лотус]]-а на Петерсон да се докоснат, но Рикардо отвърнаотвръщаа при това успешно. Според италианеца той вече бее бил напред от двойката, преди самият инцидент да се случи. Патрезе не бе проявен зае виновеноневинен от съда през 1981, за сметка на участието на Хънт за смъртта на Петерсон. През 1979 Патрезе влезевлизая в точките само един път, преди да постигне първия си подиум в [[1980 Голяма награда на САЩ-запад|Лонг Бийч]], на следващата година и още два през 1981.
===Брабам (1982-1983)===
Патрезе преминапреминава в отбора на [[Брабам]] като съотборник на световния шампион за 1981, [[Нелсън Пикет]]. След неубедително начало, той постигнапостига и първата победа в неговата кариера. Това се случислучва в шестия кръг в [[1982 Голяма награда на Монако|Монако]], след като петима пилоти отпаднахаотпадат от първа позиция. Италианеца взевзима лидерството след като [[Ален Прост]] катастрофира на шикана в опита за затвори Ероуз-а на [[Мауро Балди]], преди да го загуби след завъртане на следващата обиколка. [[Дидие Пирони]], [[Андреа де Чезарис]] и [[Дерек Дейли]] отпаднахаотпадат на последната обиколка, което дадедава шанс на Патрезе отново да си върне лидерството си, превръщайки го в крайна победа. ПоследваСледва второ място в [[1982 Голяма награда на Канада|Монреал]] и пето в [[1982 Голяма награда на Швейцария|Дижон]], както и трето място в [[1982 Голяма награда на САЩ-запад|Лонг Бийч]] преди това, за да завърши сезона 10-ти с 21 точки.
1983 не бее така убедителна за Патрезе. От 15 състезания само в пет е завършил, две от тях на подиума, трети в [[1983 Голяма награда на Германия|Хокенхайм]] и първи в [[1983 Голяма награда на ЮАР|Киалами]], където съотборника му Пикет взевзима втората си световна титла.
===Алфа Ромео (1984-1985)===
Преминаването му в [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]], не бее най-добродоброто за Патрезе. В дветедвата си сезона като пилот на италианския отбор, изпълнен със слаби резултати и чести отпадания (повечето поради механически повреди), той бее на подиума в [[1984 Голяма награда на Италия|Монца]] и две завършвания в точките в [[1984 Голяма награда на ЮАР|Киалами]] и [[1984 Голяма награда на Европа|Нюрбургринг]].
Болидът [[Алфа Ромео 184T|184T]], бее надежден за Патрезе и съотборникът му [[Еди Чийвър]] по време на квалификация, но ограниченията на горивото, ги ограбилишава от по-добри резултати. Последствие [[Алфа Ромео 185T|185T]] бее катастрофален, до момента в който отбора бее принуден да използва подобрена версия на миналогодишния болид 184T. Макар подобрената версия да дадедават по-добри резултати, Патрезе определиопределя 185T като "Най-лошата кола която съм карал".
===ПакВтори период в Брабам (1986-1987)===
През 1986 Патрезе се върна в предишния си отбор Брабам заедно със сънародника си [[Елио де Анджелис]], но отбора често се намира в средата на колоната. Отново последвахаследва два сезона без победи, макар [[БМВ]], които задвижват болидите на Брабам, да са най-мощния двигател в колоната. Въпреки това Патрезе никога не е критикувал публично отбора, и получиполучава доверието си в течение на спорта поради неговият професионализъм.
=== Уилямс (1987-1992) ===
Към края на сезон 1987 Патрезе получава нов шанс. След като Найджъл Менсъл не може да участва поради контузии, причинени от катастрофата му по време на [[1987 Голяма награда на Япония|ГП на Япония]], от Уилямс ангажират Патрезе да го замени в [[1987 Голяма награда на Австралия|ГП на Австралия]]. Патрезе отдавна е подписал договор с тима да замени заминаващия си Нелсън Пикет и благодарение на Бърни Еклестоун италианеца е свободен да участва с Уилямс в последната надпревара от сезон 1987.
Сезон 1988 е кошмарен за Уилямс. Изнервени от управлението на екипа Хонда разтрогва споразумението за доставка на двигатели и от екипа са принудени да използват 3.5-литров атмосферен V8 двигател на Джуд. Менсъл и Патрезе се борят с ненадеждния FW12. В Испания Патрезе е глобен с 10 хиляди долара за инцидент с пилота на [[Тирел]] [[Джулиън Бейли]]. Завършва сезона на 11-о място с 8 точки.
За сезон 1989 Уилямс сменят Джуд с Рено, завърнали се в спорта след кратко отсъствие. Патрезе води в своята 176-а надпревара, което го прави най-опитния пилот в историята на спорта. Въпреки че не взима победи през сезона за разлика от съотборника му [[Тиери Бутсен]], Патрезе стъпва на подиума 6 пъти, като това е най-силния му сезон от 1983 година насам. В следващия сезон той печели [[1990 Голяма награда на Сан Марино|ГП на Сан Марино]] - първа победа от 1983 насам. Това е и единственото му качване на подиума.
По време на сезон 1991 Менсъл отново си партнира с Патрезе в Уилямс. Новия Уилямс FW14 Рено е най-силния и най-технологично развития болид през втората половина на сезона и Патрезе печели в [[1991 Голяма награда на Мексико|Мексико]] и [[1991 Голяма награда на Португалия|Португалия]] и завършва 3-и в крайното класиране зад Сена и Менсъл.
Сезон 1992 минава под знака на Уилямс-Рено. Патрезе печели в Япония, но се оказва излишен в отбора. Подписва с Бенетон за следващия сезон
== Тимове ==
| 