Лондонски мирен договор (1913): Разлика между версии

МирнатаНа конференция15 едекември откритаРешид впаша [[Дворецпредлага<ref Сейнтname="giza34">Гиза, Джеймс|двореца[http://www.promacedonia.org/ag/ag_3_4.html „Сейнт3.4. Джеймс“]Лондонската конференция]</ref> всъздаване на автономни области [[ЛондонМакедония]] наи 3Албания декември.под Участиесюзеренитета в неяна вземасултана и Гърция,допуска макарприсъединване ина да[[Беломорие]]то продължавакъм бойнитеБългария действияс втериториата му между [[ЕпирКавала]] и [[Егейско мореДедеагач]].<ref>Стателова,[http://www.promacedonia.org/gm_bw1/gm_2_3.html ЕлГ.; ПоповМарков, Р.;България Танкова,в В.Балканския ''Историясъюз насрещу българскатаОсманската дипломацияИмперия, 18791912-1913 г.'', ФондацияГлава „Отвореновтора.]</ref>, общество“като останалата част от Одрински вилает и островите в близост до Дарданелите да останат в Османската империя, Софияно 1994българското правителство пропуска стратегическата възможност, ISBNда 954-520-038-3има автономна Македония, стр.по 452-455</ref>подобие Паралелнона сбившата конференцията"[[Източна вРумелия]]", британскатаи столицада се провеждатдоговори с турците за [[Беломорска Тракия]] и съвещания[[Странджа]]. наФердинанд посланицитенастоява наза Великитедържавна силиграница по линията [[Мидия]]-[[Родосто]] с остров [[Самотраки]] (Великобритания,в Франция,кран Русия,случай линията Мидия Австро-Унгария о. [[Сарос]], Италиякоято ие Германия).границата Технитена решениякомпактно поставятзаселените пределис върхубългари придобивкитеземи нав балканскитеТракия)<ref>[http://www.promacedonia.org/gm_bw1/gm_3_3.html съюзнициГ. ЕдноМарков, отБългария тяхв е,Балканския чесъюз срещу Османската империяИмперия, трябва1912-1913 даг., запазиГлава цялототрета. северноПолитическата крайбрежиестойност на победоносното оръжие]</ref> и вярва, че цяла [[Мраморно мореМакедония]], коетосъс [[Солун]] ще подсигурие контроланегова. и&#768;Тези върхустремежи на българската дипломация, (макар, че дори при катастрофалния [[ДарданелиНьойски договор]]те ибългарска граница по линията [[БосфорМидия]]а.-[[Родосто]] е твърдо подкрепена от САЩ)<ref>Стателова[http://duma.bg/node/1310 Тодор Коруев, Ел.;Драмите Поповна България и Великите сили, РДУМА, 3.; ТанковаЮли 2010, В.брой ''История150]</ref> срещат съпротивата на българскатаВеликите дипломациясили 1879-1913и г.''особено на Русия, Фондациякоято „Отвореноразглежда общество“Родосто като част от хинтерланда на [[Цариград]], Софиякойто 1994рано или късно трябва да бъде присъединен към Русия. В крайна сметка турският план е отхвърлен от съюзниците, ISBNпод 954-520силното давление на Силите България отстъпва малко се и съгласява да получи заедно със съюзниците си всички територии на запад от [[Линия Мидия-038-3Енос|линията Мидия – Енос]].<ref>Стр. Димитров, стр. 457335-337</ref>, Второтоевентуално (взетос накорекция 8втората декемврий точка (при Бяло море) да е занякъде създаванемежду наЕнос и о. [[Албания|албанска държаваСарос]].<ref>[http://www.promacedonia.org/gm_bw1/gm_3_3.html Г. Марков, България в Балканския съюз срещу Османската Империя, 1912-1913 г., Глава трета. Политическата стойност на победоносното оръжие]</ref> Под натиск от [[Австро-Унгария]] и [[Италия]] Сърбия е принудена да се откаже от излаз на [[Адриатическо море]], а Гърция – от аспирациите си към [[Вльора]]. В замяна на това на Белград са обещани икономически компенсации (безмитен транспорт и железница през Северна Албания), а на Атина – благоприятно решение за принадлежността на [[Крит]] и егейските острови (без [[Додеканези]]те).<ref>Stickney, ''Southern Albania, 1912-1923'', Stanford University Press, ISBN 080476171X, стр. 23-25</ref><ref name="strdim335">Димитров, Стр.; Манчев, Кр. ''История на Балканските народи'', том II, „Парадигма“, София 1999, ISBN 954-9536-19-X, стр. 335-337</ref>

Преговорите между османската делегация (ръководена от министъра на търговията Мустафа Решид паша) и балканските съюзници ([[Стоян Данев]] от българска страна, [[Стоян Новакович]] от сръбска, Лазар Миюшкович от черногорска, [[Елевтериос Венизелос]] от гръцка) се проточват заради неотстъпчивостта на османците по отношение на [[Одринска Тракия]]. На 15 декември Решид паша предлага Одринският вилает и островите в близост до Дарданелите да останат в Османската империя, а на Албания и Македония да бъде предоставена [[автономия]] под суверенитета на султана.<ref name="strdim335"/> Съюзниците отхвърлят това предложение и приканват османците да се откажат от всякакви претенции за земите западно от линията [[Мидия-Енос]] и от островите.

На 4 януари 1913 г. посланиците на Австро-Унгария, Германия, Италия, Франция и Англия в Цариград подават колективна нота до османското правителство, с която го приканват да отстъпи Одрин на България и да предостави егейските острови на разпореждане на Великите сили. Правителството на Кямил паша взема решение да се подчини на нотата, но ден по-късно (10 януари) е свалено в резултат на държавен преврат, извършен от [[младотурци|младотурските]] дейци [[Енвер бей]] и [[Мехмед Талаат паша|Талаат бей]]. Новото османско правителство начело с [[Махмуд Шевкет паша]] протака отговора си на условията за мир и на 16 януари съюзниците прекъсват мирните преговори.<ref>Стателова, Ел.; Попов, Р.; Танкова, В. ''История на българската дипломация 1879-1913 г.'', Фондация „Отворено общество“, София 1994, ISBN 954-520-038-3, стр. 458-460</ref>

Междувременно се изострят спорове между България, Сърбия и Гърция за подялбата на [[Македония (област)|Македония]], отнета от османците. Под натиска на британския външен министър [[Едуард Грей]] трите страни се съгласяват да сключат мирен договор с Османската империя, без да преодолеят разногласията помежду си.<ref name="mark44"/> Нерешен остава и българо-гръцкият спор за окупирания от гърците остров [[Тасос]], разположен срещу завзетия от българите град [[Кавала]].<ref> [http://balkani.hit.bg/MAK.htm Антон Ж. Иванов, Установяване на съвременните граници в Македония, balkani.bgq ”Прекрояването на Македония” – "Ние", бр. 6/1999; ”Македония – възторг и покруса” – “Ние” бр. 7-8/1999]</ref>

{{Шаблон:Национално-регионални въпроси на Балканите}}

[[Категория:История на България (1878 – -1918)]]