Лондонски мирен договор (1913): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
връщам картинките към версия на Nk |
|||
Ред 1:
[[Картинка: Prima guerra balcanica.bg.png|мини|дясно|250п|Територии под контрола на воюващите страни към края на април 1913 г. и линията Мидия–Енос, определена с мирния договор за новата османска граница<ref>''Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars'', Carnegie Endowment for International Peace, Washington, D. C., 1914, стр. 55</ref>]]▼
'''Лондонският мирен договор''' от [[17 май]] ([[30 май]] по [[нов стил]]) [[1913]] година е договор между държавите от [[Балкански съюз|Балканския съюз]] ([[България]], [[Сърбия]], [[Гърция]] и [[Черна гора]]) и [[Османска империя|Османската империя]], с който се слага край на [[Балканска война|Балканската война]] (1912 – 1913). Претърпяла поражение във войната, Османска империя е принудена да отстъпи на съюзниците почти всичките си балкански владения (в т. ч. [[Македония (област)|Македония]], [[Албания]], [[Епир]], [[Косово]], [[Санджак]], [[Беломорска Тракия|Беломорска]] и [[Одринска Тракия]]). Договорът урежда създаването на албанска държава. Споровете между България, Сърбия и Гърция за подялбата на Македония остават нерешени и това води до избухването на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] (юни [[1913]]). В резултат от нея през септември 1913 г. България и Турция сключват [[Цариградски договор|Цариградския договор]], с който условията на Лондонския мир са променени като империята си връща [[Одрин]].
== Лондонска конференция ==
[[Файл:St james palace.jpg|дясно|мини|
В първия период на бойните действия за малко повече от месец (от края на септември до началото на ноември 1912) [[Балкански съюз|съюзническите армии]] завладяват почти всички европейски владения на Османската империя. Османските войски задържат обсадените крепости [[Обсада на Одрин (1912-1913)|Одрин]], [[Обсада на Шкодра|Шкодра]] и [[Обсада на Янина|Янина]]. Неуспехът на българите в [[Чаталджанска операция|първата битка при Чаталджа]] (4 – 5 ноември) води до [[пат|патова ситуация]] на фронта.<ref>Hall, R. ''The Balkan Wars 1912 – 1913: Prelude to the First World War'', Routledge, 2000, ISBN 0203138058, стр. 44</ref> На 20 ноември е сключено [[Чаталджанско примирие|Чаталджанското примирие]]. Едно от условията му е преговорите за мирния договор да започнат до края на месеца{{hrf|Стателова|1994|455}}.▼
=== Преговори след първото примирие ===
▲[[Файл:St james palace.jpg|дясно|мини|250п|Дворецът „Сейнт Джеймс“ в днешно време (главен вход)]]
▲[[Картинка: Prima guerra balcanica.bg.png|мини|дясно|250п|Територии под контрола на воюващите страни към края на април 1913 г. и линията Мидия–Енос, определена с мирния договор за новата османска граница<ref>''Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars'', Carnegie Endowment for International Peace, Washington, D. C., 1914, стр. 55</ref>]]
▲В първия период на бойните действия за малко повече от месец (от края на септември до началото на ноември 1912) [[Балкански съюз|съюзническите армии]] завладяват почти всички европейски владения на Османската империя. Османските войски задържат обсадените крепости [[Обсада на Одрин (1912-1913)|Одрин]], [[Обсада на Шкодра|Шкодра]] и [[Обсада на Янина|Янина]]. Неуспехът на българите в [[Чаталджанска операция|първата битка при Чаталджа]] (4 – 5 ноември) води до [[пат|патова ситуация]] на фронта.<ref>Hall, R. ''The Balkan Wars 1912 – 1913: Prelude to the First World War'', Routledge, 2000, ISBN 0203138058, стр. 44</ref> На 20 ноември е сключено [[Чаталджанско примирие|Чаталджанското примирие]]. Едно от условията му е преговорите за мирния договор да започнат до края на месеца{{hrf|Стателова|1994|455}}.
Мирната конференция е открита в [[Дворец Сейнт Джеймс|двореца „Сейнт Джеймс“]] в [[Лондон]] на 3 декември. Преговорите са между османска делегация (ръководена от министъра на търговията Мустафа Решид паша) и балканските съюзници ([[Стоян Данев]] от българска страна, [[Стоян Новакович]] от сръбска, Лазар Миюшкович от черногорска, [[Елевтериос Венизелос]] от гръцка). Участие взема и Гърция, макар и да продължава бойните действия в [[Епир]] и [[Егейско море]]{{hrf|Стателова|1994|452 – 455}}. Паралелно с конференцията в британската столица се провеждат и съвещания на посланиците на Великите сили (Великобритания, Франция, Русия, Австро-Унгария, Италия и Германия). Техните решения поставят предели върху придобивките на балканските съюзници. Едно от тях е, че Османската империя трябва да запази цялото северно крайбрежие на [[Мраморно море]], което ще подсигури контрола ѝ върху [[Дарданели]]те и [[Босфор]]а{{hrf|Стателова|1994|457}}. Второто (взето на 8 декември) е за създаване на [[Албания|албанска държава]]. <br />
| |||