Феритна памет: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+история |
|||
Ред 1:
[[File:KL CoreMemory.jpg|thumb|260px|Феритна памет 32 x 32 съхраняваща 1024 бита информация.]]
'''Феритната памет''' ({{lang-en|ferrite memory}}) или '''памет с магнитна сърцевина''' ({{lang-en|magnetic-core memory}}) е вид [[компютърна памет]], при която информацията се съхранява чрез намагнитване на малки [[феромагнетизъм|феритни]] [[тороид]]и. Феритните ядра се разполагат във формата на правоъгълна матрица и всеки един от тороидите е свързан с два до четири проводника в зависимост от конструкцията на запомнящото устройство. Феритните памети са основен вид памет в компютрите от средата на [[1950-те]] до средата на [[1970-те]]. В България се произвеждат в [[АК Пластроник|Завод за запаметяващи устройства]] във [[Велико Търново]] и се използват в един от първите български компютри [[ЗИТ-151]].
== История ==
През 1940-те американците Форестър и Ванг независимо един от друг изследват ефекта на [[хистерезис]] при намагнитване и размагнитване на триизмерни матрици от [[магнит]]ни материали. Това позволява произволен достъп до възлите на матрицата. През 1950 г. въз основа на техните резултати започва индустриалното производство на памет с магнитна сърцевина (феритна памет). Тя е надеждна, относително евтина, има висок капацитет и дълго време на живот. През следващите години феритната памет започва да измества другите форми и преобладава като компютърна памет до средата на 1970-те.
== Принцип на работа ==
| |||