Якобинска диктатура: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 5:
През 1793 революцията е изправена пред продоволствени затруднения и множество заплахи вътре и извън Франция. На 30 август на сбирка на [[Якобински клуб|Якобинския клуб]] свещеникът Ройер предлага: „Поставете терора на дневен ред“. Неговият призив става крилат израз и е пренесен на 5 септември в [[Конвент]]а.
== Законодателство ==
Под натиск на [[санкюлоти]]те и на „бесните“ са приети ''Законът за всеобщия максимум'' ({{lang-fr|loi du maximum general}}) и ''Законът за подозрителните'' ({{lang-fr|loi des suspects}})<ref name="Gavrilov">{{cite book |title= История на новото време |last= Борислав|first=Гаврилов |year= 2011|publisher= Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|location=София |isbn=978-95407-3081-3 |pages=169 – 171 }}</ref>. С първия се поставя горна граница на цените и заплатите, а вторият обявява всички врагове на революцията за
Реорганизираният == Големият терор == Чрез Революционния трибунал якобинските лидери получават широки [[диктатор]]ски пълномощия и започват масови политически репресии и екзекуции. <ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://en.wikisource.org/w/index.php?title=1911_Encyclopædia_Britannica/Robespierre,_Maximilien_François_Marie_Isidore_de&oldid=5352529 | заглавие= [[Енциклопедия Британика]] 1911}}</ref>
Постепенно в изградената система на якобинската диктатура противоречията се задълбочават. [[Ебертисти]]те и „бесните“, както и представителите на Парижката комуна изискват по-нататъшно осъществяване на социално равенство в интерес на най-бедните и дори усилване на революционния терор. Исканията им обаче не се приемат от водачите на якобинците около Робеспиер. [[Дантон]], като един от лидерите на умереното крило от новозабогатялата буржоазия, и неговите привърженици, напротив – настояват за отслабване на строгия режим на диктатура и премахване на принудителните мерки в икономиката. Това обаче се струва преждевременно на Робеспиер и неговата група.
Комитетът за обществено спасение, въпреки че търси подкрепата на санкюлотите, се стреми да ограничи влиянието им и започва преследване на радикалните леви движения. През есента на 1793 г. водачът на „бесните“ Жак Ру е арестуван и движението губи силата си. В следващите месеци „крайните“ якобинци засилват атаките си срещу Робеспиер и привържениците му, че са недостатъчно радикални. Още в първите месеци на [[1794]] г. вътрешната борба между отделните течения се изостря. В средата на март 1794 г. Ебер и неговите привърженици са арестувани след опит да организират въстание срещу правителството и екзекутирани след кратък процес.
Дантон, Камий Демулен и други техни привърженици са гилотинирани на 5 април 1794 година. Но и това не предотвратява разкола сред якобинския блок и нарастването на недоволството срещу диктатурата. След неуспешни опити за атентати срещу деятели на революцията, арестите и екзекуциите зачестяват. По време на якобинската диктатура са екзекутирани между 35 и 40 хиляди французи. 85% от тях произхождат от третото съсловие, 8,5 % са аристократи, а 6,5% духовници.
Особено нараства броят на репресиите през юни-юли 1794 г. (период, наричан Големият терор ({{lang-fr|La Grande Terreur}}))
▲Особено нараства броят на репресиите през юни-юли 1794 г. (период, наричан Големият терор ({{lang-fr|La Grande Terreur}})) Той продължава от [[5 септември]] [[1793]] до [[27 юли]] [[1794]].
== Край ==
[[Image:Arrestation de Robespierre.jpg|thumb|Арестуването на Робеспиер]]
Периодът на терор приключва след като група членове на Конвента организират т.нар. [[Термидориански преврат]] на 9 термидор година II (27 юли 1794 г.). Сред заговорниците са депутати, страхуващи се да не станат следващите жертви на терора, и представители на умерената буржоазия, желаеща възстановяване на икономическите свободи. Робеспиер, Сен Жуст и други видни якобинци са арестувани и гилотинирани, а контрол над Конвента поемат представителите на солидната буржоазия<ref name="Gavrilov"/>.
| |||