Френска революционна армия: Разлика между версии

През август 1792 г. австро-пруските сили начело с [[Карл Вилхелм Фердинанд (Брауншвайг-Волфенбютел)|херцога на Брауншвайг]] нахлуват във Франция с цел да възстановят монархията. Незабавната последица от инвазията е [[Въстание от 10 август 1792|щурмът на двореца Тюйлери]] на 10 август и арестът на краля. Депутатите от Законодателното събрание провъзгласяват монархията за свалена. Част от умерените политици, привърженици на [[Конституционна монархия|конституционната монархия]], емигрират, а друга част се опитват да вдигаторганизират въстаниясъпротива в провинцията. По това време има две самостоятелни френски армии – Северна в околностите на Седан, под командването на генерал [[Дюмурие]], и Източна в Мец, командвана от Келерман.

Към средата на септември Париж е под заплахата от превземане от нашествениците и събранието заповядва обединение на всички налични сили. Решено е двете армии да се обединят в околностите на Валми, на север от р. Марна. Там се осъществява и решителното сражение на 20 септември 1792 г., когатосе австро-прускитепровежда силии срещатрешителното сериозенсражение отпор в- [[Битка при Валми|битката при Валми]], в което австро-пруските сили срещат сериозен отпор в и са принудени да отстъпят.

ОтВ същия ден по едно съвпадение започва работата си и националният [[Конвент]], в който са избрани 750 депутати. На 21 септември етой приетприема декрет за премахване на кралската власт и установяване на [[Първа френска република|република]], провъзгласена официално на 22 септември 1792 г. Френската армия вече е лоялна на републиката, а не на краля.

За попълването на въоръжените сили през април 1793 г. е призован масов набор в армията ({{lang-fr|levée en masse}}) за всички мъже между 18 и 25 години. В резултат войницив ставатармията постъпват много ентусиазирани, но необучени и недисциплинирани доброволци, сред които много [[санкюлоти]]. Въпреки това френската революционна армия постига успехи.