Учредително събрание (Франция): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
→Законодателна дейност: разш по рус |
||
Ред 19:
През септември е приета първата [[конституция на Франция (1791)|конституция на Франция]] ({{lang-fr|Constitution de 1791}}).
=== Църковна реформа ===
[[File:Je jure de maintenir la constitution.jpg|thumb|265px|[[Кюре]] полага клетва за вярност към конституцията (украса на чиния от 1790 г.]]
На 20 август 1789 г Учредителното събрание назначава църковен комитет, който изработва нов ред за регулиране на църковните отношения на мястото на [[конкордат]]а от Болоня (1516). Приета е „Гражданска конституция на духовенството“ ({{lang-fr|'''„Constitution civile du clergé“'''}}), която изисква от свещениците да се кълнат във вярност не към римския папа, а към френската държава. На 12 юли 1790 г., е приет и закон, според който:
# Старото деление на Франция на 18 архиепископства и 116 епископства се заменя с деление на 83 диоцеза, съвпадащи с административното деление на [[Департаменти на Франция|департаменти]], като историческите наименования са променени и е извършено преразпределение на църковните [[Енория|енории]]. Всички църковни титли са отменени, с изключение на епископ и настоятел; катедралните съвети се преименувани в епископски съвети.
# Епископите трябва да бъдат избирани от същите избиратели като депутатите, членовете на първоинстанционните съдилища и администрацията на департаментите, а настоятелите на енорийските църкви – от избирателите на местната администрация. Няма законово изискване избирателите да са [[католици]].
# Епископите не се нуждаят от одобрението на [[Папа|папата]] в Рим и само го уведомяват за встъпването си в длъжност. Настоятелят получава назначението си от епископа.
# Духовните лица трябва да положат клетва за вярност към гражданската конституция на духовенството в присъствието на муниципалните власти, за което е приет декрет от 27 ноември 1790 г.
Тази „гражданска конституция“ предизвиква силна съпротива от страна на клира и води до сблъсък между Учредителното събрание и крал [[Луи XVI]]. Болшинството свещеници (поне две трети) отказват да положат клетва и особено в провинцията стават едни от организаторите на съпротива срещу революцията. Оттогава до сключването на конкордат с Рим от Наполеон френското духовенство се дели на заклети и незаклети духовници.
== Саморазпускане ==
| |||