Уикипедия

Мустафа Байрактар: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
добавки и корекции
добавки
Ред 21:
През 1808 година Мустафа Байрактар сключва споразумение с другите двама най-влиятелни дерибеи на Балканите – [[Исмаил Сирозлу]] и [[Али Тепеделенли]], който му изпраща двама от синовете си. През лятото той настъпва в Тракия и на 28 юли за часове превзема Цариград. Тъй като Селим III е удушен същия ден, Мустафа Байрактар поставя за султан [[Махмуд II]], а самият той става [[велик везир]].{{hrf|Мутафчиева|2008|377 – 378}}
 
Мустафа Байрактар взима властта с пряката подкрепа на аяните от провинциите, които чрез него поставят под свой контрол централното правителство. Между 21 и 30 септември 1808 година в Константинопол се провежда свикано от него събрание на най-видните аяни от [[Румелия]] и [[Анадол]]а, което завършва със сключването на т.нар. [[Съюзен договор]] (''Сенед-и Итифак''). По време на събранието около града са разположени военни части на аяните, наброяващи 200 хиляди души. Със Съюзния договор аяните признават взаимно владенията си и приемат Байрактар за свой пълномощник в управлението.{{hrf|Мутафчиева|2008|381 – 384}}
Мустафа Байрактар се опитва да унищожи напълно непокорните еничари, но при последвалото [[въстание]] на 15 ноември 1808 г., оглавено от тях е изгорен жив в подпаления си дворец. Това въстание остава известно в историята като [["Втора константинополска революция"]].
 
Съюзният договор остава само на хартия и малко след подписването му аяните изтеглят войските си към своите владения, оставяйки Мустафа Байрактар без подкрепа в столицата. Той е принуден да отпрати и собствените си войници, за да отблъснат нападение на видинския аян [[Идрис Молла]] към Русе и на бившия силистренски аян [[Сюлейман Йълъкоглу]] към [[Стара Загора]]. В началото на ноември в Константинопол остават едва 7 – 8 хиляди въоръжени поддръжници на великия везир и в града започва нов бунт на еничарите и градските бедняци с негласната подкрепа на султана.{{hrf|Мутафчиева|2008|385 – 387}}
Причините за неуспеха на цялата кампания на Байрактар паша са били през годините предмет на множество историографски изследвания. Вера Мутафчиева, в книгата си „Кърджалийско време“ застъпва теорията, че самата същност на аянския институт води заговорниците към провал. Аянлъкът е децентрализирана система. Тя се опира на местни водачи, много силни по места, но неспособни на мащабни военни действия в единен фронт, тъй като сред тях няма ясно изразен лидер и по идея не са склонни на подчинение. Освен това разногласията и дори въоръжените конфликти между тях имат дълга история назад в миналото. Така и планираната „аянска федерация“ се проваля бързо след формирането си, условно свързвано със „Съюзния договор“ между аяните, подписан през 1808 г. в Цариград. Този договор обаче не постига нищо друго, освен да легитимира аяните като победители във вече над 30-годишната борба с централната власт в Империята. Постигнали целите си, аяните отказват да презимуват с дружините си в околностите на Цариград и се завръщат по родните си места заедно, изоставяйки Байрактар сам. Той дори се лишава от собствената си дружина, защото междувременно в Русе, възползвайки се от отсъствието му, Идрис Молла Йълъкоглу, бившият силистренски аян, прогонен от самия Байрактар – вдига бунт. Така съдбата на Байрактар скоро е предрешена, без „Съюзния договор“ да влезе изобщо в сила, а поставеният за султан Махмуд II, виждайки тежките разногласия сред аянството, вече без страх повежда политика по окончателното му ликвидиране.
 
Мустафа Алемдар паша е убит по време на бунта на 15 ноември 1808 година.{{hrf|Мутафчиева|2008|387}}
 
== Бележки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Мустафа_Байрактар“.