Мустафа Кемал Ататюрк: Разлика между версии

През следващите 2 десетилетия Мустафа Кемал Ататюрк е основна фигура в политическия живот на новосъздадената Република Турция. През своя 15-годишен мандат като президент, продължил от 1923 г. до смъртта му през 1938 година, той провежда радикални реформи в политическата, социалната, съдебната, икономическата и културната сфера, превръщайки остатъците от бившата Османска империя в [[Секуларизъм|светска]] [[национална държава]]. Принципите на реформите на Ататюрк, на базата на които е създадена модерна Турция, са известни като [[кемализъм]].

 

Мустафа Кемал е роден в [[Солун]] през 1881 година в турскоезично семейство.{{hrf|Mango|2002|25 – 29}} Тъй като по това време в Османската империя няма практика да се регистрират ражданията, не е известна точната му дата на раждане. Майка му си спомня, че е роден в един пролетен ден, а по-късно той сам решава да приеме за свой рожден ден 19 май.

 

В ранните му години майката на Мустафа го изпраща в местно религиозно училище, което той посещава за кратко и без желание, а по-късно учи в училището на Шемси ефенди. Родителите му искат той да получи търговско образование, но, без да ги пита, през 1893 година Мустафа се явява на приемните изпити за основното военно училище в Солун, а през 1896 година постъпва в средното военно училище в [[Битоля]]. На 14 март 1899 година<ref name="Genelkurmay1">{{cite book | last = Genelkurmay | first = T.C. | year = 1972 | title = Türk İstiklâl Harbine Katılan Tümen ve Daha Üst Kademlerdeki Komutanların Biyografileri | publisher = Genkurmay Başkanlığı Basımevi | location = Ankara | pages = 1 | lang = tr | ref = harv}}</ref>. Мустафа Кемал постъпва във висшето военно училище в [[Цариград]], което завършва през 1902 година. На 11 януари 1905 година завършва и курс в генералщабна академия<ref name="Genelkurmay1"/>.

 

Ататюрк учи във военно училище в родния си град, а по-късно, през 1895 г. – и във [[Битолско военно училище|военното училище]] в [[Битоля]]. Служи в [[кавалерия]]та срещу [[Итало-турска война|италианците в Либия]] през 1911 г. и срещу [[България]] в [[Балканска война|Балканските войни]]. За кратко е военен [[аташе]] в България и макар и подчинен на турските секретни служби по естеството на поста си, съществува хипотеза, че по време на престоя си тук е съдействал за подобряването на отношенията между двете страни<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/5524277 Трите български тайни на Ататюрк]</ref>.

 

[[File:Mustafa Kemal Atatürk (1918).jpg|thumb|220px|thumb|Мустафа Кемал Ататюрк като командир на армия (1918 г.).]]

В началото на [[Първата световна война]] Мустафа Кемал успешно командва турските войски в битката за Чанаккале (известна и като [[Галиполска операция|Галиполска или Дарданелска операция]]).

След подписването на [[Мудроско примирие|Мудроското примирие]] (капитулацията на Османската империя) (30 октомври 1918 г.) той е назначен на поста командващ на групата войски за бързо реагиране. След разпускането на тази армия, на 13 ноември 1918 г. се завръща в [[Истанбул]], където започва работа в Министерството на отбраната.

 

Подписването на капитулацията заставя Османската империя да пристъпи към планомерно разоръжаване и разформироване на армията. На 19 май 1919 г. Мустафа Кемал, в качеството си на инспектор към 9^-та армия, пристига в [[Самсун]].

 

На 7 юни 1920 г. Анкарското правителство анулира всички предишни договори на Османската империя. В допълнение на това правителството отхвърля, и в крайна сметка чрез военни действия прекъсва ратификацията на подписания на 10 август 1920 г. между правителството на султана и [[Антантата]] [[Севърски мирен договор]], който те считат за неравноправен спрямо турското население на империята.

 

{{основна|Турско-арменска война}}

Решаващо значение за военните успехи на кемалистите против арменците, а впоследствие и против гърците, има значителната финансова и военна помощ, оказана от [[Болшевик|болшевишкото]] правителство на [[РСФСР]], започнала от есента на 1920 г. и продължила до 1922 г.<ref>В. Шеремет. ''Босфор.'' Москва, 1995, стр. 241</ref> Още през 1920 г., в отговор на писмо на Кемал до [[Ленин]] от 26 април с молба за помощ<ref>„Международная жизнь“. Москва, 1963, № 11, стр. 147 – 148</ref>, правителството на РСФСР изпраща на кемалистите 6 хиляди винтовки, над 5 млн. патрона, 17 600 снаряда и 200,6 кг [[злато|златни]] слитъци<ref>„Международная жизнь“. Москва, 1963, № 11, стр. 148</ref>.

Писмото на Кемал до Ленин от 26 април 1920 г. гласи: „Първо. Ние приемаме задължението да обединим цялата наша работа и всички наши военни операции с руските болшевики, имащи за цел борба с [[Империализъм|империалистическите]] правителства и освобождението на всички угнетени под тяхната власт...“<ref>Международная жизнь. Москва, 1963, № 11, стр. 147</ref> През втората половина на 1920 г. Кемал планира създаването на контролирана от него турска комунистическа партия – за получаването на финансиране от [[Коминтерн]]а, но на 28 януари 1921 г. цялото ръководство на турските комунисти е ликвидирано по негова заповед<ref>В. Шеремет. ''Босфор.'' Москва, 1995, стр. 228</ref>.

 

{{Основна|Гръцко-турска война (1919-1922)}}

Съгласно турската традиция се счита, че „Национално-освободителната война на турския народ“ започва на 15 май 1919 г. с първите изстрели, дадени в [[Измир]] по навлизащите в града [[гърци]]. Окупацията на Измир от войските на Гърция е осъществена в съответствие с член 7 на Мудроското примирие.

На [[24 юли]] [[1923]] г. в Лозана е подписан договор, който слага край на войната и определя границите на съвременна Турция на запад. Лозанският мирен договор, наред с други неща, урежда и размяната на население между Турция и Гърция, което означава край на вековната история на гърците в Мала Азия. На 6 октомври същата година кемалистите навлизат в евакуирания от Антантата Истанбул.

 

На 23 април 1920 г. се състоява откриването на Великото национално събрание на Турция, което тогава е извънредният орган на властта, съчетаващ законодателни, изпълнителни и съдебни функции<ref>[http://www.turkishconsulategeneral.us/abtturkey/govt/legi.shtml Turkish Grand National Assembly (TGNA)]</ref> и предшества създаването на турската република. Първият говорител на събранието е Кемал.

 

Управлява до смъртта си през 1938 година.

 

{{commonscat-inline|Mustafa Kemal Atatürk}}

{{Wikiquote-inline|Мустафа Кемал Ататюрк}}

* {{икона|bg}} [http://discoverybg.muffty.org/pdf/atatyrk.pdf МУСТАФА КЕМАЛ АТАТЮРК – СТРОИТЕЛ НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ, pdf.]

 

;Библиография

* {{cite book | last= Mango | first = Andrew | year = 2002 г | title = Ataturk: The Biography of the founder of Modern Turkey | publisher = Overlook TP | isbn = 978-1585673346 | ref = harv}}